Не, не признаваме нирваната – Кърт Вонегът

Кurt VonnegutНякакъв унитариански пастор чул, че съм ходил при Махариши Махеш Йоги – гуру на Бийтълсите, на Донован и на Мия Фароу, – и ме запита: “Той мошеник ли е?” Името му е Чарли. Унитарианците не вярват в нищо. Аз съм унитарианец.

– Не – отвърнах. – Само при вида му се почувствах добре. Вибрациите му са прекрасни и дълбоки. Учението му гласи, че човек не е роден за страдание и няма да страда, ако практикува трансцендентална медитация, която е лесна като две и две.

– Не мога да разбера шегувате ли се или не.

– Предпочитам да не се шегувам, Чарли.

– Защо говорите така мрачно?

– Защото е завербувал жена ми и осемнадесетгодишната ми дъщеря. И двете са лапнали въдицата. И двете са вече между посветените. Медитират по няколко пъти дневно. Вече нищо не може да ги стресне. Сияят като бас-барабани, осветени отвътре.

<>

Запознах се с Махариши в Кеймбридж, Масачузетс, след като дъщеря ми лапна въдицата, преди жена ми да я лапне, в деня, в който я налапа самата Мия Фароу. Беше през януари. В продължение на почти година мис Фароу твърдеше, че практикува трансценденталното медитиране. Излезе, че ни ментосвала. Тя просто копнеела да се нареди между медитиращите. Но тая работа не става така, без да си посветен.

При това далеч не всеки, практикуващ трансценденталната медитация, може да те посвети. Може да го извърши самият Махариши, което би било голяма чест, или едни от малцината учители, които той е обучил. Мис Фароу била удостоена с великата чест в хотелската стая на Махариши в Кеймбридж. Жена ми и дъщеря ми трябваше да се задоволят с един учител в апартамента на бостънски художник и джазов изпълнител, който медитира.

В посвещаването има много личен елемент, но никакви тайни. Първо трябва да присъствате на няколко сказки, които са бодри и насърчителни. Ласкаво ви осведомяват, че става дума за нещо лесно, което непременно ще ви направи блажен, добродетелен и деен, стига да го извършвате правилно. Сказчикът не обяснява какво ще усетите по време на медитация, защото не е в състояние да обясни. Твърди, че медитацията трябвало да се изживее.

Ето защо молите за разговор с учителя. По време на разговора той ще ви поразпита за самия вас. Ще поиска да узнае дали вземате наркотици, или пиете, или се лекувате при психиатър, или сте си откровено луд. Налага се да бъдете чист и трезв, и нормален, иначе няма да ви посветят. Ако се лекувате от натрапчивости, ще ви кажат да дойдете, когато свърши лечението ви.

Ако учителят реши, че сте наред, казва ви да се явите на даден адрес в еди-какъв си час и да донесете като подаръци носна кърпичка, малко пресни плодове, малко цветя и 75 долара. Ако сте студент или домакиня, носите $35.

Тъй че досега съм вложил в тази нова религия $70. Махариши твърди, че проповядва не религия, а метод. И въпреки това доста често на коктейли се чувам да изричам мрачно, по възможност близко до жена си и дъщеря си: “Досега съм вложил 70 наполеона, мътните ги взели, в тая нова религия.”

Парите покриват пътните разноски на Майстора и учителите, а те не живеят кой знае колко охолно, имат доста прилична библиотека и книгите са достъпни. Само вие и учителят ви присъствате на посвещаването ви в това, което за последователите му определено не е религия. Има свещи и тамян, има снимчици на Махариши и починалия Майстор, Негова Божественост Суами Брахмананда Сарасвати Джагадгуру Бхагван Шанкарачаря от Йотир Мат.

Вашият учител, най-често американец във всекидневен костюм, ще ви даде личната ви мантра – звук, който, щом започнете да размисляте върху него, ще ви подтикне да се вглъбите в собствената си душа. Именно раздаването на звукове, обикновено санскритски думи, е специфичното изкуство на всеки учител, тоест, извинявайте, неговата наука.

Жена ми запитала един учител откъде знае кому какъв звук да дава и той отвърнал, че обяснението е много сложно. “Но повярвайте ми – казал, – то е цяла наука.”

Няма съмнение, че й е повлияла думата наука. Щом само чула своята мантра, се гмурнала дълбоко и свободно проучвала дълбините на душата си. Омагьосващи са тези дълбини. Който е бил в тях, го казва. А много от гмурците на Махариши вече са се специализирали и твърдят, че магията носела безкрайно повече красота и откровение от какъвто и да било наркотик.

Пък и ченгетата не могат да те спипат.

<>

Тази нова религия (която, нали си спомняте, не е религия, а метод), предлага безкрайно удоволствие, не се противопоставя на никое от съществуващите становища или институции, не изисква саможертви или показна добродетел, нито съдържа рискове. Тя ще помете средните класи в света едновременно със смъртта на планетата – защото планетата без съмнение умира – от отровен въздух и вода.

Много шумна реклама си правят. През януари, когато поисках да интервюирам Негово Светейшество Махариши, – негов помощник ми каза да дойда в хотела му “незабавно”. Не се интересуваше кой съм и дали изобщо съм някой. Аз бях просто още една реклама. Практикуващите трансцендентално медитиране се нуждаят от страшно много реклама, тъй като честно вярват, че техният метод може да спаси света.

Как?

“Ако не сте щастлив, не можете да живеете в мир (твърди Махариши в “Науката да съществуваш и изкуството да живееш”, Издания на международното движение за духовно възраждане, 1966). Всички достойни за възхвала цели на Обединените нации само зачекват проблема за световния мир. Ако умът и енергията, и познанията на всички държавници във всички държави се използват, за да се  популяризира трансцендентална медитация и да се даде на хората, светът може да бъде променен за една нощ… Но докато държавниците не осъзнаят необходимостта да се подобри живота на хората чрез вътрешно усъвършенстване и така да се стигне до щедър мир, щастие и творчески интелект, проблемът за световния мир ще продължи да страда от своите студени и горещи войни.”

– Как постъпвате с някого като Линдън Джонсън или Джорд Уолъс? – запитах един от последователите в хотела на Махариши. Пред заключената врата на Майстора кипеше млада тъпла от бели. Момчето, към което се обърнах, бе студент в Бостънския университет и свиреше на китара. – Нима очаквате от тях да медитират?

– Дори ако не медитират – отвърна то, – пак ще се променят към по-добро, защото хората около тях ще се променят към по-добро чрез трансцендентално медитиране.

Ето ви още една привлекателна черта на новата религия: гмурнете ли се в собствената си душа, ефикасно се справяте с неотложните проблеми.

Пред вратата стоеше дама на средна възраст, която искаше да разговаря с Майстора, за да разбере дали медитира правилно. Съмнявала се. Дойде ми наум, че да се гмурне човек в нейната душа, е все едно да се плацика по реката Кайога в Кливланд.

– Опасно ли е, ако човек не медитира правилно? – запитах я. – Може ли от това да се разболее или да полудее?

– Не, не – отвърна тя. – Най-лошото, което може да ви се случи, е да се разочаровате. – Според мен има доста голяма разлика между разочарованието и разпването на кръст или хвърлянето в клетка с лъвове.

Един от помощниците ме доближи, тикнал подмишка вестници и списания, които съм можел да взема. Във всички имаше големи статии за Махариши – “Look”, “Life”, “Time”, “Newsweek”, “National observer”, бостънските “Herald traveler” и “Globe”, “New York Times Magazine”. Тая седмица имаше три големи вестникарски събития: присаждането на сърце, залавянето на “Пуебло” (1) и Махариши. Освен това Махариши се бе изказал пленително в “Today show” и в “Tonight show” на Джони Карсън и в националната образователна програма на телевизията.

Казах на помощника:

– При такава реклама хиляди хора ще поискат да се заловят незабавно с тая работа. Разполагате ли с книжка или брошурка, която да им дадете?

– Не – отвърна той – и никога няма да има такава. Учителят трябва да ви покаже как да изживявате неуловимите мисловни състояния и след това трябва да провери по изживяванията ви как вървите.

– Слушайте, не мога ли да отида при човек, който медитира, и да му кажа: “Хайде, кажи ми как го вършиш и аз ще направя точно същото?”

– Ще се разочаровате.

Момчето от Бостъския университет пригласяше на помощника. Каза, че познавало едно момиче, което дало на приятеля си своята мантра. По принцип никому не трябва да давате своята мантра, а това момиче я дало.

– Толкова ужасна ли е постъпката? – запитах.

Момчето и помощникът свиха рамене.

– Не съществуват ужасни постъпки. Съществуват неразумни – отговори помощникът.

Все още бях любопитен.

– Какво се случи на момчето, използвало мантрата на приятелката си?

– Разочаровал се.

<>

Махариши излезе от стаята си, след като беше медитирал, и тъй като бе обещал лично интервю на безброй журналисти, наложи му се да даде гигантска пресконференция в балната зала на хотела. Събрахме се там, еленовата кожа на Махариши бе постлана на подиума и той седна върху нея. Играеше си с букет жълти хризантеми и подканяше хората да му задават каквито въпроси им хрумнат.

Беше сладурче – дребничък, златистокафяв, захилен, със сива брада, широки рамене и як гръден кош. Мускулестите му ръце и развити китки подсказваха, че през по-голямата част от 56-годишния си живот е бил черноработник. Но заключението е погрешно. Както пише Сирил Дън в лондонския “Observer”, Махариши завършил физика в Алахабарския университет. Самият Махариши не говори за себе си. Никой монах не трябва да говори за себе си.

Веднага след като се дипломирал, станал монах, възприемайки от учителите си лесния метод на медитация. Между другото този лесен метод не е  много на почит сред останалите гуру, които се опитват да постигнат блаженство чрез методи, подчертано усърдни и често нелепи. На смъртното си ложе Майсторът заръчал на Махариши да тръгне по света и да преподава лесния метод. Това Махариши вършел вече 10 години. В края на настоящата година отново щял да се усамоти в Индия като прост монах и вече никога нямало да поеме обществена мисия.

Твърдят, че е привлякъл близо 25 хиляди последователи от цял свят. Учителите помежду им ще продължат да посвещават хората.

Значи, бях седнал върху сгъваемо столче в балната зала, пред няколкостотин души, практикуващи трансценденталното медитиране. Затворих очи и зачаках поезията на този мъж да ме понесе към тайнствената Индия.

– Махариши – запита го един журналист, – състоянието на света не ви ли безпокои ужасно? Не смятате ли, че душите ни тъмнеят бързо?

– Не можете да назовете стаята тъмна, ако знаете къде е ключът на лампата и знаете как да го завъртите – отвърна Негово Светейшество.

– Твърдите, че мисълта по естествен път издирва щастието си. Как ще го докажете?

– Ако седите между два радиоапарата, всеки настроен на различна станция – отвърна Махариши, – естествено ще насочите вниманието си към програмата, която ви доставя най-голямо удоволствие.

– Какво е мнението ви за гражданските права?

– Какво е това граждански права? – запита той.

Обясниха му по следния начин: чернокожите, понеже са чернокожи, не могат да си осигурят удобни домове или добро образование и работа.

Махариши отвърна, че всеки потиснат ще се разбунтува, ако практикува трансценденталната медитация. Автоматично ще заработи по-добре, ще получава повече и тогава ще може да си купува каквото иска. И вече няма да бъде потиснат. С други думи, човек трябва да престане да се жалва, трябва да започне да медитира и след това му остава да си нахлузи панталона и да се упъти към изобилието на пазара, където сделките са винаги почтени.

Отворих очи и се втренчих в Махариши. Той не ме бе понесъл към Индия. Бе ме отпратил обратно в Скенектъди, Ню Йорк, където преди много години работех в рекламен отдел. Там също бях чувал надути приказки за човешки съдби, които можели да се подобрят чрез лампи, радиоапарати и почтени сделки. Там човешкото нещастие също се смяташе за нелепо, при положение че съществуват толкова простички начини да си оправиш работите. Хората там също бяха завършили университет. Махариши бе пропътувал разстоянието между Индия и Америка, само за да говори на американците като инженер от “Дженерал електрик”.

Запитаха Машарихи какво е мнението му за Исус Христос.

Махариши не беше съвсем без мнение. Започна отговора си с подчинено изречение:

– Ако се съди по онова, което са ми разказвали за него…

Пред нас седеше човек, прекарал години от живота си в американски и западноевропейски хотелски стаи, безкористно обучавайки християните как да спасят света. В повечето от хотелските стаи не може да не е имало по един екземпляр от Библията. И въпреки това Махариши никога не бе отварял Библията поне да види какво точно е казал Исус.

Търсеща мисъл, няма що.

Според Махариши Исус се бил ориентирал към нещо подобно на трансценденталната медитация, но последователите му опорочили и унищожили учението му. След минутка Махариши каза също, че Исус и първите християнски светци сгрешили, позволявайки на мисълта си да блуждае. “Трябва да се контролираме”, добави той. Блуждаещите мисли на Исус и светците довели, както Махариши се изрази, до “абсурд”, до абсолютизиране на вярата.

– Вярата – обясни той – може само да позволи на човека да живее и умре в надежда. Черквите отблъскват хората, защото не могат да им предложат нищо повече.

Бяхме се върнали на пазара: черквите предлагаха шекерчета, а Махариши разполагаше с цяр, мощен колкото обсадна гаубица. Кое ще изберете?

 <>

Когато излязох от хотела, изпитвах към Исуса неподозирана симпатия. Искаше ми се да видя някое разпятие, за да му кажа: “Знаеш ли защо висиш там? Сам си си крив. Трябвало е да практикуваш трансцендентална медитация, просто е като фасул. Освен това е трябвало да бъдеш по-добър дърводелец.”

Срещнах един познат декан от Харвард. Познавам само един харвардски декан и тъкмо него срещнах. Предишната вечер дошлите да слушат Махариши бяха изпълнили Sanders Theatre, тъй че в Харвард всички знаеха за Майстора; запитах декана дали трансценденталната медитация ще стане нова мода сред студентите.

– Снощи много студенти си излязоха, както може би сте забелязали – отвърна той.

– Това наскърби жена ми и дъщеря ми – казах.

– Чух студенти да разговарят за Махариши. Те изглежда смятат, че учението му е малко под тяхното достойнство. Виж, по тая работа много си падат младежите от “Бостън тий парти” (2).

“Бостън тий парти” е един музикален клуб в южната част на Бостън. И собствениците, и музикантите са все колежани, предимно бели. Това заведение е приютило и така наречените “The Bosstawn Sound”, които според “Newsweek” са “антихипари и антинаркомани”.

– Учението ми се струва достатъчно добра религия за хора, които в смутни времена гледат да си стоят настрана.

– Имаме в Харвард един състезател на овчарски скок, който твърди, че благодарение на медитацията скача все по-високо – каза деканът.

– И тълпата ръкопляска.

<>

Дъщеря ми, която винаги е рисувала добре, твърди, че благодарение на Махариши рисува много по-добре. Жена ми, която в колежа пишеше хубаво, възнамерява да пропише отново. Двете ме уверяват, че ще пиша много по-добре и ще бъда много по-ведър, ако два пъти дневно се гмуркам в дълбините на душата си.

Единствено мързелът не ми позволява да се захвана да медитирам. Ще трябва да излизам от вкъщи и да ходя до Бостън и там да прекарвам по няколко нощи. Освен това нито съм толкова храбър, нито толкова ми липсва чувство за хумор, че да се изправя на нечий праг с плодове, чиста носна кърпичка и дарение от 70 долара.

Затова се заяждам с жена си:
– Какъв е тоя светец, дето говори на икономически теми като пътуващия секретар на Националната асоциация на производителите (3)?

– Хората го принуждават да говори за икономика. Това не става по негово желание. Не е в неговата област.

– Как така се е провалил в Индия, а толкова се е харесал на дребнобуржоазните скандинавци, англичани и американци?

– Без съмнение причините са много и сложни.

– Може би защото говори за икономика като пътуващ секретар на Националната асоциация на производителите.

– Мисли каквото щеш – отговаря тя, любейки ме, любейки ме, любейки ме. Усмихва се.

– Щом учението е толкова полезно – продължавам, – защо Махариши не го проповядва направо в бордеите, където хората наистина страдат?

– Защото иска да го разпростани колкото е възможно по-скоро, а това може да стане най-добре, ако започне сред влиятелните.

– Като “Бийтълсите”.

– Едни от многото.

– Знам защо влиятелните харесват Махариши повече от Исус. Ако “Бийтълсите” и Мия Фароу отидат при Исус, той ще им каже да раздадат всичките си пари.

И жена ми се усмихва.

 <>

Бележки:
1. “Пуебло” – американски разузнавателен кораб, заловен през 1968 г. от КНДР

2. Бостънско чаено парти – през 1773 г. група колонисти от Бостън изхвърлят в морето чая от английски кораби. Обединеното кралство държало монопола в търговията с чай и не позволявала колониите да търгуват помежду си. Това бил един от инцидентите, предхождащи войната за независимост. В днешно време събитията се припознават от консервативното и патриархално движение “Чаено парти”, което защитава позициите на либертарианството.

3. Националната асоциация на производителите  – организация за защита на интересите на бизнеса в САЩ. Аналог на българските работодателски сдружения. Повече информация: http://en.wikipedia.org/wiki/National_Association_of_Manufacturers

Публикувано в сборника Kurt Vonnegut, Wampeters, foma & granfalloons (Opinions), New York, 1981
Излязло на български в Кърт Вонегът, Без невинност, НИ, София, 1984, прев. Аглика Маркова

Advertisements

The URI to TrackBack this entry is: https://bgprolet.wordpress.com/2013/01/14/vonnegut-nirvana/trackback/

RSS feed for comments on this post.

2 КоментариВашият коментар

  1. Разкошно е!

  2. Супер!


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: