Денят на интензивното ходене

Поредна инициатива в защита на дивата природа на Земенския пролом организира общинският съветник Севделин Атанасов. По случай Деня на интензивното ходене природолюбители от Кюстендил и София преминаха по маршрута от Скакавица до Земен.

Припомням, че съществува заявено инвестиционно намерение за построяване на язовир и мини-ВЕЦ в основата на един от най-зрелищните български водопади Полска Скакавица, а в областния център върви подписка срещу строителството на каквото и да е, противоречащо на рамките на НАТУРА 2000, част от която е Земенското дефиле.

Маршрутът премина през местността Грънчар, където бившият заместник-министър на екологията и околната среда Асен Гагаузов е подписал разрешение за проучване за добив на полезни изкопаеми, което проправя път за отварянето на втора кариера в историческия пролом.

Друго инвестиционно намерение засяга западните склонове на Конявската планина и района на връх Виден. За немските вложители във ветропарк (120 метрови колони с 60 метрови перки) активно лобира кметът на общината Петър Паунов. Един от ключовите моменти в кампанията му, подрепена от всички консервативни партии, беше приоритета на туристическото развитие в областния център.

Очевидно, това е била само обичайната реторика, която трябва да съпътства дори най-лъскавия поп-фолк концерт, спонсориран от Лидер. Още в първите няколко месеца кметът се прочу с намеренията си да стори супермаркет Билла на площад “1-ви май”, да покрие реката, за да открие терени за строителство в центъра и да застрои атракционната “Циркова площадка”.

Изграждането на такъв ветропарк в Конявската планина ще прекъсне развитието на парапланеризма в района, който е един от трите най-подходящи за този вид спорт в България.

Близки до кмета Паунов местни медии представят всяко негово действие по оруелов образец, но въпросът, на който трябва да си отговорят местните хора и да го поставят категорично пред общинските власти е много прост: дали защитените природни терирории в общината трябва да се развиват и застрояват индустриално или да се акцентира върху туризма?

Рила под обсада

Пътят към Езерата е вече означен

Помните ли онова драматично интервю от първите месеци след 10-ти ноември, когато т.нар. Цар заявява по повод на метериалните си претенции към България: “Не! От мене това няма да се вид и никога независимо при какви обстоятелства, обстановки, становища и положения, категорично не!”. Само няколко години по-късно още при правителството на Иван Костов реституцията на “царските” имоти започва. След още две години г-н Сакскобургготски създава неолиберална партия, която да подрепи развитието на българския бизнес елит и да му произведе условия да си върне всички имоти, които властта му до референдума през ’46г. позволила да узурпира. И докато интересите на “негово величество” се ограничават едва до района на Чамкория (както той помни Боровец) и Мусала, то за неговите министри това не беше достатъчно и те се разпростряха до печално известните “курорти” Банско и Южно Черноморие. Благодарение на контрола върху екоминистерството от неолибералите в последните 8 години се стигна до безпрецедентни нарушения на стоящите над закона “благочестиви” инвеститори (култът към тях е почти религиозен), които получиха солиден политически чадър. Въпреки тоталното противопоставяне на огромната част от населението срещу презастрояването и антропогенната намеса в защитени територии, властимащите си позволиха да продължат “до дупка” (съвсем буквално) започнатото и игнорираха всички апели, предупреждения и сигнали като доведоха гражданските сдружения до отчаяние. Можем да очакваме тази политика в по-завоалирани форми да продължи и при новото правителство.

Лъжата на бившия премиер Сакскобургготски не е единствената, която сме чували за Рила. Съвсем наскоро заработи обявения за незаконен от еколозите лифт от хижа Пионерска до Рилски езера. Само няколко месеца преди да бъде построен чухме от кмета на Сапарева баня, че всичко, което ще направят е рехабилитация на пътя до Паничище и за други съоръжения дума не може да става. Едва когато дойде време хеликоптерите да понесат тоновете стомана в Националния парк и да ги стоварят във “Внимание! Зона с ограничено антропогенно влияние” вече не можеше да се отрича за безобразието.

Естесвено, побързаха отново да ни хвърлят пясък очите – донесен специално от островите, където се регистрират инвеститорските фирми – офшорки. Лифтът само помагал чудесата на езерата да станат по-достъпни за повече хора. Нямало да има повече строежи. Обяснено ни бе, че това е едва ли не благородна инициатива, която цели само подобряването на условията в планината. Това богуугодно дело доведе дори дупнишкия църковен наместник да освети съоръжението – малко след като беше отслужил света литургия в подкрепа за братя Галеви и против техния арест.

Много интересно как при сегашната база на двете хижи край езерата (около 220 легла) те ще поберат потока от 700 души на час (!!!), какъвто е капацитетът на въпросния лифт? Щяло да се строи само около Паничище – та там си е застроено още преди десетилетия (4000 места). За целите на застрояването се отложи в неизвестното бъдеще приемането на зоната “Рила-буфер” в НАТУРА 2000, което беше единодушно определно от еколозите като престъпление спрямо българската природа.

В границите на Националния парк ни увериха, че няма да се строи. Нищо… освен лифта. Подиграват ни се, разбира се – туристическия поток в защитената местност се регулира строго от дирекцията на парка, за да не се допусне изменение в околната среда. За да прекарат две седмици в колибата си под Молитвения връх, 20 дъновисти всяка година получават специално разрешително и цял ферман с препоръки какво да правят и какво не. Това е пренебрегнато с едно леко политическо решение от някакъв неизвестен софийски офис с незнайна икономическа мотивация. 700 души на час и точка. 80% от ски пистите ще са в рамките на парка. Нищо, казват ни, те ще са по билните зони и няма да се налага просичане на горски масиви. И нито дума за растенията и животните, които все пак живеят и преминават в тези части, и нито дума за влековете и огромните машини, които са нужни за обработката на пистите. В Национален парк “Рила” е забранено ползването на моторни машини.

Днес (23.07) пък разбираме от сайта на “Дарик”, че общинския съвет в Сапарева баня ще вземе решение “да бъдат изградени места за паркиране в района на начална станция на пътническата въжена линия”. Заради увеличения туристически поток общината щяла да прави – забележете! – платен паркинг в необявената още защитена зона. Колко благородно от тяхна страна да обявят само 7 лева за денонощие за автомобил и 30 лева за автобуси с над 22 места (някога 32 лева е стувала обиколка на България с разнообразен обществен транспорт). Стоителството на паркинг в Рила е само показател доколко положението там е изпуснато.

Но да ни го представят за бляскав успех и триумф на туристическото движение е не просто досадна пропаганда, а истинска наглост. Подобно мислене може да се котира само в замъглените от евентуалните финансови облаги мозъци на жителите на околните общини, които разбира се са предварително и преднамерено докарани до състояние на крайна бедност. Да продадат имотите си за тях е като сбъдната мечта.

Друга новина от същия сайт показва как езерата станали достъпни за хора с увреждания. Но за всеки човек, който се е качвал на лифт (аз съм го правил само веднъж, предпочитам дългите пътеки) е ясно, че да яхнеш седалката дори с чужда помощ е нещо, което изисква поне минимална пъргавина. За слизането се отнася същото. Още повече, че слизането на х.Рилски езера съвсем не значи че самите езера са станали по-достъпни. Как продължава пътуването на един инвалид нагоре? Продължава по същия начин, по който се правеше преди построяването на лифта, но от хижа Пионерска – на коне. Представата за достъпност е поредната широко пропагандирана илюзия – ако не приемем за “хора с увреждания” мързеливите или готовите да платят за лифт, или тези които са отишли на планина, но – бързат! – да я напуснат (не целя да обиждам никого).

И така, можем да очакваме, че ще продължаваме да бъдем лъгани и заблуждавани за ставащото не просто в Рила, а в цялата ни държава в процеса на отвоюване на териотории от бизнеса, за сметка на защитената природа. Тъй като народът е отстранен от тези събития, а решенията се вземат на високо политическо ниво, логично е да очакваме промяна именно в този кръг. А дотогава…

Борбата за българската природа продължава!

Защото сме непукисти

От Българската социалистическа партия се очакваше много по-добро представяне на парламентарните избори в края на един белязан със скандали, но минаващ за нелош и балансиран мандат. Както се казва – знаем, че това не е достатъчно, но все пак е нещо.  Негативните изборни рекорди обаче създадоха условия за нови, този път олимпийски – в щафетното бягане от отговорност. Тази дисциплина се характеризира с това, че винаги последния в редицата обира пешкира независимо дали предишните са бягали в правилната посока. Лекоатлетическите постижения на кръга около Сергей Станишев (СтаниШеф – както стана популярен напоследък) в рамките на мандата бяха противоречиви – бързо бягане, но без сигурно направление. Подхлъзването в изборния ден предразполагаше оределия електорат към настроение за бързи оставки на висше ръководно ниво. Вместо това щафетата беше предадена на следващия бегач – започваме обиколка по места, за да видим причината за провала, отсече Мистър Клийн. Разбира се, причината не може да бъде намерена по места, просто понеже не е там или поне – не само там, но бягането трябваше да продължи на местно ниво.

Да се насочим към един от най-интересните и скандални райони – Кюстендил. Областният лидер Мая Манолова веднага набеди жертвения бик брат Галев, че е прехвърлил гласове към ГЕРБ. Това е напълно вярно, но проблема е съвсем друг. Нима от братя Галеви се очакваше да подкрепят Коалиция за България? Отговорът е положителен, ако се съди по изказваннията на Манолова в подкрепа на “дупнишкия модел” на самоуправление и втория кандидат в пропорционалната листа Иван Ибришимов, който е учасник в “онази подписка” подкрепила подсъдимите бизнесмени напосредствено след тяхното задържане. Това не беше достатъчно – в листата на ГЕРБ също се подвизаваха хора на Галеви и по-добрите позиции им донесоха успех. Пък и винаги е добре да подкрепиш бъдещите управляващи, особено ако си подсъдим, а кандидат-премиера обича да се бърка в работата на съда.

Следващият аргумент за изборния провал визираше “перфектната” организация на автобуси с изборни туристи. Били 1300 на брой (туристите, не автобусите) и гласували за ГЕРБ. Това също е вярно, но отново не хвана почва и продължи да виси неловко във въздуха на фона да крушението от над 20% за година и половина под сегашното ръководство. В последен отчаян опит да се задържи в крепостта на върха кюстендилското областно ръководство набеди дупнишкото общинско за загубата – било спечелило с 9% по-малко. Но като се вземе предвид факта, че пак е с 1% над националните резултати това обвинение избледнява, а добавяйки специфичните дупнишки обстоятелства става напълно безсмислено. Затова Манолова побърза да прати писмо до Позитано, в което да се опише в любов към сегашното положение – нещо, което стана много популярно напоследък и в тази посока се очаква развитие. Потопът от декларации в подкрепа към ръководството ще се опита да удави волята за промяна и инакомислието.

Ето така в кръгчета на стадиона премина и мандатът, и следизборният “анализ” на поражението (този път загубата поне беше призната) като се забрави, че извън пистата хората протестират срещу властта на олигархията, абдикацията от образованието, екологията, подминаването на очевадни злоупотреби – това просто писва в един момент, освен ако не си оттрениран, добре загладен, шлифован непукист.

На 1-ви май 2009г. на площад “Велбъжд” в Кюстендил имаше около 60-70 пенсионери, на които съвсем им беше писнало и просто искаха да послушат Райко Кирилов, за да им олекне на сърцето. Вместо това Мая Манолова им съобщи, че “Днес, едва ли някой се заблуждава, че трябва да се противопоставя капитала на труда. Те са две страни на един механизъм и трябва да си взаимодействат”. Възрастните хора често изпадат в подобни заблуждения две седмици преди получаването на пенсия, когато остават без пари. В подобна ситуация са и работниците на местно предприятие, които работят близо половин година без никакви заплати. В друга голяма фирма получават 50-100лв на месец, понеже Шефът направил инвестиция за 15млн. и сега е позакъсал. Изобщо, заблуден народ. Нищо чудно, че не намират формата на взаимодействие с капитала, който кюстендилския депутат явно е открил и добре познава.

Старателно оттренираното прехвърляне на вината, престорено поемане на отговорността и нападане на по-ниските структури (от които Централата беше напълно абдикирала напоследък), доказа за пореден път колко добре можем да си затваряме очите пред проблемите и да представяме черното за бяло, а синьото – за червено. Това е възможно само защото сме непукисти.

В книгата на Сергей Станишев породила цял нов жанр след излизането си е цитирана Декларацията на принципите на Френската социалистическа партия, приета на 14 юни 2008г., чиито първи член гласи:“Да бъдеш социалист означава да не се задоволяваш със състоянието на света такова, каквото е…” За съжаление това е написано чак на последната страница и явно повечето читатели(а те са много) хич не са стигнали дотам. Защото принципът за българския социалист е този на безкрайно разтегленото във времето неглижиране на проблемите с паралелно замогване на близки олигархистични кръгове. И трябва да се промени.