Без изненади, нормален хаос

Тази зима снегът за пръв път не ни изненада. Поне така разбрахме от ведрата усмивка на кмета на София Йорданка Фандъкова, която от ранни зори обясни в целия ефир:”Обстановката в София е нормална при зимни условия. През тази година снегът не ни изненада” (Днес.бг 18.12.09)

Тези думи трябва да бъдат разтълкувани – обстановката е “нормална”, като всяка година и затова не бива да се изненадваме. Разбрахме още, че цялата налична техника в София била мобилизирана за почистване на главните булеварди като в кварталите нямало да се влиза за толкова малък сняг. Наистина, снегът беше 6 до 9-10 см в ниските части на столицата, но въпреки това предизвика нормалните километрични задръствания по иначе почистените главни артерии.

Единственото, което не ни казаха, но някак си трябваше да се досетим е, че лошото време е в резултат от лошото наследство от предишното правителство. Такава тезa би звучала по-разумно от всичко останало.

Вместо това получихме искреното убеждение на софийската управа, че снегът е почистен, което лежеше върху съмнителната предпоставка, че жителите на града седят вкъщи, гледат телевизия и безрезервно вярват на лидерите си, не излизат и не общуват помежду си. Всичко останало са “трикове на комунистите”, както беше наречена кризата с боклука през пролетта от тогавашния кмет Бойко Борисов. Докато той беше на посещение в Москва, в София се трупаха купчини с боклук, а бъдещият премиер ни уверяваше с оруеловска жар: “Вече е чисто” и “Криза няма” (Дарик 1.03.09).

Почистването от телевизора на всички проблеми в столицата е умението, което новия кмет е усвоил директно от своя учител. Два дни след падането на няколко сантиметра сняг кварталните улици, автобусните спирки и подлезите не бяха почистени и никой в общината не е бил изненадан, когато Пирогов започна да се пълни с пострадали. Само за 2 часа Поглед.инфо установил 25 контузени, търсещи помощ в медицинското заведение на 19-ти декември.

Единствената почистена улица в Бистрица беше със забележителна концентрация на вили-резиденции с високи огради, камери и постоянна охрана

Любопитно беше положението в любимото на премиера Борисов софийско село – Бистрица. Там следи от почистване имаше само на една улица – Стефан Стамболов, която, по случайност, е алеята с най-висока концентрация на богаташки вили.

Положението в страната беше още по-тежко. Девет района или 3200 км пътища (около 16% от републиканската пътна мрежа) останаха недокоснати, заради несключени договори за почистване. Недоволни от конкурсите фирми обжалвали през КЗК проведените конкурси, което блокирало поръчките и цялата процедура(24 часа, 18.12.09) Това означава, че един по-сериозен снеговалеж може да парализира страната и да застраши живота на хиляди пътуващи. Изводът е елементарен – приватизирането на жизненоважни услуги не просто не подобрява качеството им, а ги прави опасни и при това по-скъпи, каквато е ситуацията с частните монополи над електро- и водоснабдяването. Почистването на боклука и снега, не трябва да се оставя на съмнителни бизнесмени, а да се поеме от общински фирми, които да публикуват подробни разчети за работата си и да се поддават на граждански контрол. Много общини вече са направили подобен механизъм, което донякъде обяснява защо опасните райони са “само” девет. Подобен подход към проблема би мотивирал и гражданите да излязат с лопатите и да изринат снега пред дома си, както правим в Кюстендил, например. Естествено, никой не би заел с такава задача, ако знае, че по този начин поема задължението на частна фирма, извличаща в същото време печалба от данъците, които всички плащаме.

Едно е сигурно – ако оставим грижата за качеството на градската ни среда на тъй нар. “боклучени босове”, снегът всяка година ще ни “изненадва” и което е по-лошо – това ще бъде нещо “нормално”.

Божидар Димитров да оглави Министерството на Истината

Виждали сме не едно или две партийни пребоядисвания – в някакъв аспект дори сме свикнали с тях както със смяната на сезоните и други така банални неща. За родните политици борбата за власт преко на принципите, които афишират, стана най-естесвеното и приемано с пълно разбиране  в обществото събитие, понеже добре си знаем, че “всички са маскари”, а цялата работа е “наш’те” да са на власт. Прочутата памет българска става все по-тясна в темпорално отношение величина.

Към тоя странен консенсус в систематичната безпринципност вече можем да добавим нови висоти след като дългогодишния поддръжник на БСП Божидар Димитров хвърли червената риза и мина в противниковия отбор. Разбира се, в издържано оруелско повествование историкът обясни, че именно по този начин е защитил принципите си (не сме очаквали друго), но не можа да посочи нито една логическа линия, при която последователния социализъм да завършва в неясния консерватизъм на ГЕРБ.

Сравненията с творчеството на  “последния велик британец” могат да продължат – в Океания (измислена от Оруел страна) съществува Министерство на Истината, чиято дейност не се изчерпва само в доставянето на коректна информация до населението, но то има правомощията да произвежда въпросната истина в абсолютен смисъл.  Това прави възможно обстоятелството след смяната на външния враг Евразия да се окаже, че новият враг е бившия съюзник Истазия. Нещо повече – Океания винаги е воювала с въпросната страна, а макар допреди 4 години (както си спомня Уинстън Смит) да е била в смъртна схватка с Евразия, сега са най-близки съюзници и следователно винаги са били такива.

По подобен ирационален маниер беше построено драматичното и сърцераздирателно слово на Б.Димитров, направено в разгара на предизборната кампания. За шефът на НИМ веднага се разбра, че не просто минал в ГЕРБ, но и винаги си е бил там. Или поне още от 2005г., когато подготвял местни структури за Бойко Борисов. Подобна истина е достойна дори за Министерството на пропагандата, какво се е наричало културното ведомство в разгара на Втората световна война. От уточненията не стана съвсем ясно, дали г-н Димитров започнал да работи за ГЕРБ още като разбрал, че партията ще се коалира с ДПС или че няма да бъде издигнат в министерски пост. Нещо към което той заяви интерес в процеса на светкавичното си препускане нагоре през структурите на скороучредената партия на софийския кмет. По този начин, Министерството на културата, което Иван Костов се закани да закрие, стана единственото в бъдещото правителство, сблъскващо реално конкуриращи се добре известни в публичното пространство лица с лек уклон в полза на Вежди Рашидов.

За прекъсването на пъпната връв със социализма бившият сътрудник на Държавна сигурност  използва секирата “Доган” – станала особено популярна напоследък. Да не забравяме, че четири от общо шестте парламентарно представени партии размахваха същата тази брадва в последните години. Твърде очевиден и повърхностен аргумент – ясно е, че с него всеки член на “столетницата” може да обърне демонстративно гръб и да си замине – повечето активисти изобщо не подкрепят съюза със съмнителната партия на “бивши” терористи, с олигархистични уклони и неясни връзки. Това беше решение на ръководството, както сподели в изборната нощ Сергей Станишев, за което то щяло да поеме отговорността някога.

Така Божидар Димитров стана поредния, който тананикайки си онази песничка на Бийтълс – “понеже утре се очаква дъжд, ще последвам слънцето” – намери пристан в тихия кей на премиера-слънце Б.Борисов. В същото време, С.Станишев реши да покаже “отговорност” и не пожела “да избяга” от капитанската палуба, когато корабът има нужда от него – докато оределият екипаж се пита, защо изобщо е било нужно да се тикат в бурята.

Кофти начало

Всички знаем, че лидерът на ГЕРБ обича да изтъква успехите си. Дори когато само той ги вижда. В тази графа влизат изказвания в стила “Криза с боклука няма” и “Вече е чисто”, отправени по време на посещението му в Москва, където наистина е чисто. В същото време обаче в София не можеше да се ходи пеш от боклук, не че има къде да се разхожда човек в столицата.

Едно от първите изказвания на бъдещия премиер след изборите влиза веднага в графата “ново двайсе”. Бойко Борисов си позволи да обяви, че ЕК пуска онези прословути 140 млн. по САПАРД, “замразени” през миналата година. Новото правителство щяло веднага да почне да усвоява средствата. Софийският кмет имал уверенията на “колегите в Европа” (знаем, че всички в Европа са му колеги), че парите ще бъдат отблокирани “като награда”. Той самият не искал да си приписва заслугите, но изтъква, че „не случайно пускат парите след изборите”. Важна била високата избирателна активност, желанието на българите да не са най-бедни. “Това е награда за народа” – заключава той като оставя да се разбере от само себе си, че хората са “наградени” за това, че са гласували правилно.

Това разбира се e обикновена спекулация (да не кажа популизъм), което пък провокира един от хората, които активно работят от близо година за размразяването да реагират на изказването. Меглена Плугчиева заяви в специално обръщение, че очакваното становище на ЕК по отношение на САПАРД не бива да се обвързва с предизборните резултати.

“Бяха предприети мерки за въвеждането на нови елементи в системите за управление и контрол, гарантиращи ефективното управление на програмата съобразно изискванията на Европейската комисия”, коментира още вицепремиерът. Истина е, че се очаква позиция по въпроса преди летните почивки, които са чиновническа практика и в западна Европа, но опитът на неформалния лидер на ГЕРБ да си присвои набързо цяла година работа по Плана за действие по програма САПАРД от юли 2008 е меко казано елементарен.

Още повече, че бързото запитване от страна на национална медия до европейски чиновници даде в отговор лека усмивка и уверение, че ЕК ще излезе с позиция, но определено още не го е направила. Преди месец чухме, че решение няма да има преди “датата за доклада” и преди изборите, за да не повлияе на гласоподавателите. Според Борисов обаче българския вот повлиял на комисията моментално, докато Плугчиева теърди, че “ЕК основава решението си единствено и само на база изпълнени ангажименти, отстранени слабости и действащи европейски системи за управление и контрол”. Твърдението на досегашния софийски кмет, че е получил информацията от приятелите му от ЕНП демонстрира виждането, че ЕК взема политически решения за деблокирането на средства, а не както смята вицепремиера по европейските въпроси – “безпристрастно” и “безкомпромисно”. Склонен съм да се доверя на Меглена Плугчиева като очевидно по-добре запозната с “колегите в Европа”. Още повече, че знаем отношението на ЕНП в ЕП към България и Румъния, което по никакъв начин не може да се свърже с думите компромис или солидарност. С подобни изказвания Борисов се показа неподготвен подобно на един негов друг “колега” – при посещението си в Чехия представителят на американската левица Барак Обама посъветва лидерите на Европа да вземат политическо решение и да приемат Турция в съюза – изказване, на което най-остро реагира близкия приятел на нашия нов премиер – Никола Саркози.

За да е пълно фиаското, БТА разпространи изказването на Майкъл Ман, говорител на земеделския еврокомисар Мариан Фишер Бьол, че “до момента няма никакво решение за деблокиране на средствата” и “все още проучваме изпратената от България информация”. Чиновникът отбелязва, че възстановяване на плащанията е възможно, но “след анализирането на тази информация”, а не след правилния вот на българите.

Така още преди да встъпи в длъжност Бойко Борисов опита да си припише чужди заслуги, показа се неподготвен, възползва се от момента и безрезервното доверие на хората, което си е едно безславно начало начело на държавата. Казано накратко – кофти работа.

Софийски гараж

Може би всички сте гледали разни репортажи по националните телевизии за невъзможността на хората да се придвижват по улиците в центъра на София, заради плътно паркираните една до друга коли. Резултатът от тези репортерски интервенции със софийския бит беше само краткотрайно възмущение на техните зрители – движението в онези части на центъра на столицата, където изобщо има тротоар, до днес остава проблем. Законовото изискване за два метра пространство за пешеходци съвсем не е приумица на някой, който иска да ни пречи да паркираме удобно – нужно е, за да могат да се разминат две детски или инвалидни колички.

Ще си кажете, че това си е проблем на София, за който си има ясен виновник – местната община, която не е създала достатъчно места за паркиране. Това е вярно, но само донякъде. Проблема лесно напуска границите на въпросния град, когато столичани тръгнат из България без да оставят в дома си шофьорските си навици. Съвсем пресен кадър от сутринта на 17-ти май показва кола с регистрационен номер, започващ със “С”, паркиран пряко на тротоара, в иначе пълния със свободни места, център на Кюстендил.

Тук вече столичните оправдания със столичната община и столичния кмет не важат. Всъщност, дали трябваше да приложа в случая столичните “правила”, които моята студентска кола изпита за паркиране на нечие “запазено” място, при това без да има нарушение на закона? Може би трябваше да оставя предупредителна двуметрова черта от ключ върху боята на автомобила, а при повторно “нарушение” да счупя страничното огледало. Много хора биха направили точно това на принципа “зъб за зъб”, но както обичаме да казваме “София не е България”, а обратното също важи с пълна сила.

Това става пределно ясно още от първата снимка – вижда се, че няма друг автомобил, който да паркира по този начин. А какво ли си мисли собственикът му, забелязвайки, че стилът му на паркиране рязко контрастира, освен със закона и с този на всички останали – може би, че “селяндурите” в малкия областен център наистина не разбират как трябва да се спира колата вечер.

Предизборно бих добавил, че Бойко Борисов може да се чувства чист пред съвестта си – колкото и паркоместа да открие в София, проблема пак ще си остане. Понеже проблема е другаде. И докато не разберем, че той си е вътре в нас, ще гледаме хубавата си държава в криво огледало или както е в моя случай – в счупеното ми странично огледало.