Глаголно спрежение на премиерското “съм”

Редактирана версия на статия беше публикувана под заглавието “Една година ГЕРБ, една година езикови реформи” в рубриката Наблюдател на вестник СЕГА, 10.07.10.

По повод на годишнината от възкачването на управляващата партия обобщенията за постигнато досега ще бъдат далеч по-малко, отколкото бяха след първото шестмесечие. Това е факт, защото през януари все още можехме да изтъкнем изключителните преимущества на новата власт. Оли Рен още не беше разбил мита за безпрецедентната европодкрепа към правителството, безработицата само временно растеше, а икономическата криза свършваше през юни. Депутатите и министрите от ГЕРБ бяха благородни хора, а малките изключения само потвърждаваха правилото. Токът щеше да пада, защото бяхме енергийния тигър на Балканите. Вдовишките надбавки също идваха през юни, а за орязване на социалните плащания и отпуските дума не можеше да става. Силовите министерства громяха контрабандата и организираната престъпност, а не преследваха библиотекари. Закриването на болници беше висш хуманен акт. Театрите и оперите още бяха културни институции, а не глоба за народа, както се оказа по-късно.

Днес не можем да кажем толкова много хубави неща, което е един добър повод да се заемем с други по-важни въпроси, светлото бъдеще, най-вече. Некоректно би било да нападаме добронамерените власти – когато са изправени пред трудности, трябва да сме солидарни с тях, защото именно ние сме позволили държавата да се ограбва в продължение на десетилетия – особено студентите и младите майки, както самият премиер обясни. Още повече, че в бюджет 2011 ще е заложено по най-ефективен начин единствено възможното правило за изсипване на финансовата благодат, което пазарите постановяват: ако сред простия народ има хора с по две ризи, дай едната на богатите и се надявай, че възходът им ще се разпростре върху останалите в достатъчна степен, че поне една пета от тях да гласуват за теб при ниска избирателна активност.

Въпреки изключително добрите перспективи, остават някои централни проблеми, върху които трябва да се концентрира обществения дискурс – вувузелите, бурките, колко точно да поскъпне топлата вода, импийчмънта, колко по-зле са гърците, не печелят ли твърде много пари просяците и понякога дори тече сериозен дебат дали най-евтината възможна енергия е икономически изгодна.

Улисани в предварително обречено измерване на медийната свобода, пропуснахме решаването на някои наглед технически въпроси, но от съдбоносно значение за поколенията, които могат да останат лишени от цялостно схващане на действителността, ако не бъдат запознати с последните нововъведения. Филолозите, например, както всички други учени, покосени от съкратените бюджети на университети и академии, се оказаха неспособни да реагират на променените реалии в езика, наложени лично от премиера. Тъй като науката на бъдещето няма да е обществена необходимост, а прехрана за разни експерти, целящи да оправдават състоянието на нещата, независимо от безсмислеността му и да катализират деградацията на социалното съзнание, да се заемем по-скоро да попълним лингвистичните празноти.

След като открито бяха издадени редица разпореждания и забрани за министерското говорене, време е те да бъдат отразени и в публичната реч. Ето примерно спрежение на глагола съм, подходящо за всякакви родни премиери.

Винаги първо лице, единствено възможно число – аз съм премиер.

Второ лице, допустимо в единствено число – ти си, докато гласуваш за аз съм.

Трето, обикновено давано за пример от аз съм, лице, единствено число – той, тя, то е, защото следва повелята на аз съм и си трае.

Първо лице, множествено, всъщност единствено, число – ние сме при положение, че не се разчуе и не стане скандал. В противен случай отричам(е) дори очевидното. Обвиняваме вие сте.

Досадно второ лице, само временно множествено число – вие сте, но единствено докато си траете за ние сме и докато намерим начин да се отървем от вас.

Трето хипотетично лице, удобно множествено число – за те са виж той/тя/то е. Употребява се широко за призоваване на свръхестествени, почти митични сили като високата електорална подкрепа, народът, който седи зад аз съм или международната подкрепа за правителството.

Миналото време е излязло от употреба, тъй като в самата си природа е архаично. Познаването на състоянието и събитията отпреди изборите създава вредно историческо съзнание, което е предпоставка за излишно социално безпокойство. Единствено полезно приложение за миналото е систематичното му охулване, което кара и най-трагичното сега да изглежда пълно с възможности.

Частицата ще е забранена лично от премиера. Тя предизвиква у хората илюзорни надежди, които са приемливи само преди избори, а след тях могат да доведат до фрустрация у електората и бъдещо неправилно гласуване.

Очаква се мнозинството от интелектуалците да подкрепят ентусиазирано всички нововъведения – безспорна еманация на просветения ни век.

XV Европейска среща за солидарност с Куба

- За какво ли още са ме лъгали? Този въпрос си задавали често американските студенти, които се връщали от Куба и поддържали обратна връзка преди администрацията на Буш окончателно да спусне желязната завеса на половинвековна блокада срещу Острова на свободата, разказа Алейда Гевара, дъщеря на легендарния “Че”, при посещението си в България. Тя, заедно с делегати от над 30 страни, пристигна в София за “XV Европейска среща за солидарност с Куба”, която се проведе в рамките на два дни в парк-хотел Москва в средата на май.

Единствената извъневропейска делегация, естествено, бе кубинската, предвождана от директора на Института за приятелство между народите (ИКАP) Кения Серано, чиято реч откри форума и предизвика бурни аплодисменти. Тя не пропусна да сравни блокадата над родината й с продължаващата окупация в Палестина и морската блокада на Газа, както да подчертае, че утвърдени терористи като Орландо Бош и Луис Посада живеят в пълно спокойствие под шапката на Съединените щати.

Марианхелика Касула от базираната в Швейцария европейска медицинска организация “МедиКуба – Европа” обясни усилията на медиците за пробиване на блокадата. Те са концентрирани предимно в научнотехническата дейност, целяща разработването на генерични лекарства, които да заобикалят международните патенти на големите западни компании. Задачата е това да доведе до производството на евтини и достъпни лекарства не просто за Куба, но и за бедните страни от Третия свят, които не могат да си ги позволят на диктуваните от севера цени.

През тежкия период след ураганите от 2008г. организацията развила широка кампания за набирането на помощи, които да подпомогнат здравната система предвид финансовите проблеми на страната, свързани с високата цена на петрола по това време и ниските цени на никела – главен експорт на Куба след загубите на захарните пазари в началото на 90-те.

Доктор Касула обясни на делегатите защо свързващата медици от 11 страни организация избира да помага именно на Куба, а не на някоя наистина бедна страна. На първо място, тя изтъкна безпрецедентния хуманен ангажимент на тамошната здравна система. За разлика от други страни, където здравеопазването не е човешко право, а пазар и фармацевтичните компании определят кой да живее, в Куба всички са допуснати до него без никаква дискриминация. Липсват пазарните ограничения, които превръщат жизненоважни услуги в недостъпен за големи обществени групи лукс дори и в някои богати страни като Съединените щати. Изборът на организацията е такъв и в отговор на незаконната блокада и медийната агресия, но предимно защото Куба праща квалифицирани медици в страни от Третия свят и обучава (обикновено безплатно) чужди студенти. Факт е, че действителността често надхвърля мечтите – завърши речта си с думите на Фидел Кастро – Вече не ни е страх, че може да не постигнем това, за което се борихме.

Кратко видеообръщение от директорът на Cubainformacion TV представи медията, която се опитва от 2007г. насам да представя непредубедена гледна точна за събитията в страната чрез радио, вестник и онлайн излъчвания.

Встъпителните изказвания продължиха с международен революционен поздрав от Раул Мартинес от Испания. Той призова участниците да реагират пред лъжите на медийните консорциуми и монополи, който определи като машини за манипулация. Необходимо е да създадем собствени механизми за разпространение на информация, идващи от хората и в противовес на силните на деня. Най-добрия начин да го кажем – завърши той с думите на Хосе Марти - е да го направим.

Къдринка Къдринова, зам.-главен редактор на сп.Тема и председател на Сдружението на испаноговорящите журналисти в България (СИЖБ) заяви, че сред колегите й има много, които искат да представят коректна информация както за събитията Куба, така и за всички процеси по света. Тя обеща на сайта на сдружението да разобличават лъжите там, където се противопоставят империалистическите интереси с тези на обикновените хора.

Конференцията продължи с излъчване на половинчасовия филм на Bernie Dwyer – “The Day Diplomacy Died”[Денят, в който дипломацията умря], което беше едно от първите показвания на лентата (заедно с прожекция в Дъблин). Представен в София от самата режисьорка, документалния филм показва историята на кубинци, пожертвали години от личния си живот, за да се внедрят в групировките, който службите на Съединените щати създават в страната. Ирландската продукция обръща внимание и на развитието на отношенията между Куба и най-могъщата държава след ВСВ в контекста на вече половинвековното революционно движение на острова. Скоро след падането на режима на Батиста от ЦРУ откриват, че скромните потребности на кубинците, свеждащи се повече до свобода, отколкото богатство, не спомагат за организиране на опозиция на новото правителство, затова такава трябва да бъде създадена чрез външна намеса – финансова и организационна.

Bernie Dwyer определи филма си като част от борбата срещу медийния тероризъм и описа опасностите от разпространението на пропагандна информация – думите са нещо по-страшно от война, това е медийна война.

На срещата присъстваше и Елизабет Палмейро, една от съпругите на Петимата, които не са допускани на територията на Съединените щати, за да се срещнат с несправедливо арестуваните кубинци. Няма да дочаме справедливост – заяви тя, но помоли участниците да продължат разяснителната кампания относно политическите присъди на Петимата. Нейната надежда е Обама да бъде повлиян от кампанията подета от осем нобелови лауреати, както хилядите американци, които вече са заявили подкрепата си в протести и петиции. Има хора, които защитават идеите на Джеферсън и Линкълн в Съединените щати, завърши г-жа Палмейро и призова за увеличаване на солидарността, за повече писма до Обама, подкрепа от известни писатели, журналисти общественици.

Лудостта е навлязла напълно в XXI-ви век – заяви представител на Асоциацията за приятелство „България – Куба” и даде старт на изказванията на делегатите от различни страни, които да разяснят усилията си в цяла Европа за подобряване на отношенията на континента с карибската страна. От Норвегия подобно на почти всички представители се оплакаха от предубедеността на медиите. В една от най-богатите и развити страни в света има само един вестник, който предава сравнително достоверна информация. Водим война с фалшификацията и търсим разнообразни източници. Правителството в скандинавската страна е червено-зелено – социалисти, леви социалисти и зелени. Благодарение на това, както и на факта, че страната не е част от ЕС и води самостоятелна политика, властите отпускат помощ от 5млн.крони след опустошителните урагани, а министър Ерик Солхайм от левите социалисти посетил лично Куба с цел задълбочаване на контактите. Подписано е споразумение за нормализиране на отношенията, което позволява правителствените институции да контактуват директно помежду си и да извършват съвместна дейност. Норвегия, която през 2010г. беше обявена за 6-та година поред за най-добрата страна за живеене в света от ООН, ще продължи да помага на Куба – финансово и със специалисти. Докладът завърши с констатация, която много народи биха искали да могат да направят  – ще бъде трудно на Норвегия да продължи да живее по американските правила. Огромните природни ресурси дават на страната възможност да проявява политическа самостоятелност, а благодарение на лявото правителство тя е най-големия донор на хуманитерна помощ в света, отделяйки над 1% от БВП за бедни страни.

В доклада от Дания акцентът падна на провелия се там световен екологичен форум, който не можа да приеме документ, актуализиращ Протокола от Киото. За разлика от срещата на лидерите на държавите, паралелният алтернативен форум за климата, организиран от доброволци и еколози, не се провалил. На 4 различни конференции е обсъдена революцията в кубинската енергетика и земеделие като за целта са поканени експерти от страната. Прожектиран е филмът “The Green Revolution in Cuba”, който показва как икономическата блокада и загубата на износа към Съветския съюз водят до ориентиране на агрономите към биологични методи за отглеждане, инженерите към устойчива енергетика, фармацевтите към природни медицински продукти. В резултат, само две десетилетия по-късно около 80% от земеделието там е органично.

Френските делегати се обърнаха с поздрав към България за организацията на такова събитие, докато западните демокрации се опитват да накарат хората да плащат за икономическата криза. Оттам се обявиха против общата политика на ЕС към Куба и подчертаха нелогичността на това мирна страна, която провежда хуманитарни медицински операции по целия свят да е включена в списък на поддръжниците на тероризма. още повече, че редовно получава атаки от базирани в Маями терористични организации, които Съединените щати открито насърчават, а за 50-те години агресия от север равносметката е 3500 жертви и много други ранени и отровени с химическо оръжие, включително американци.

Лудвих Сонда подчерта, че всички правителства в Чехия след Перестройката са антикомунистически и реакционни в същността си, а във външен план – особено агресивни към държави, които са обявени за “недемократични”. В това число влиза финансова помощ към псевдохуманитарни организации на вредени в Куба агенти. Организацията за приятелство с Куба има клонове във всички 30 провинции и провежда протести, включително през американското посолство. Всички вестници в Чехия с изключение на комунистическия са в чужди ръце, а същото важи и за телевизиите освен двете държавни, които са обект на правителствено вмешателство. Въпреки скромния социален произход на членовете на организацията, там успели да съберат 23 хил. евро за възстановяване на Куба след разрушенията през 2008г.

От Португалия се похвалиха с театрална постановка за Петимата в университета в Коимбра, която след третия й сезон е позната в цялата страна, а и в Европа. Казахстан подчерта нуждата да се насърчава здравната и образователна системи на Куба, чиито медици единствени достигат до най-тъмните кътчета на черния континент. Мнозина хора по света не са виждали други медици през живота си, освен кубински доброволци на мисия в страната им.

Андрей Женовал от Италия изрази съжаление, че на Куба не прощават за това, че изнася идеи, демокрация и медици вместо оръжия, война и експоатация. По проблема с Петимата в Апенините тече национална кампания, която цели запознаването на повече хора с незавидната съдба на затворниците, но също включва седящи демонстраци, проведени пред сграда на националната телевизия в Рим, на Кориере делла Серра в Милано, както и международен протест в Брюксел. В Швеция пък пробиват медийната обсада - разказа Ваня Рамирес - като действат в публичното пространство, правейки походи с раздаване на флаери в градовете. Турските представители съобщиха за протест със 7000 души в подкрепа на Куба в Истамбул, както и за голям концерт с известни изпълнители, събиращ средства за подпомагане на страната след ураганите.

Раул Мартинес обясни смисъла на ежегодния “керван”, тръгващ от Каталония и обикалящ туристическите курорти. Така посланието на испанската организация достига до гостите на една от най-посещаваните страни в света. Той не пропусна да изтъкне, че за империализма демокрация означава Гуантанамо, преврат в Хондурас и затвор за Мандела, който сам споделя, че кубинската революция винаги е била източник на вдъхновение за всички свободолюбиви хора. Австрийският делегат припомни 4-мата убити кубинци в концентрационния лагер в Мадхаузен, където са били изпратени в резултат от участието им в интернационалните доброволни отряди за подкрепа на републиканците във войната в Испания. Той ги обяви за едни от първите начинатели на революцията, която Кастро нарече – за скромните от скромните в името на скромните.

Гърците всеки ден се противопоставят на опитите на властите там да прехвърлят тежестта на кризата върху обикновените хора. Въпреки това, техните организации за солидарност не пропускат винаги да изискат среща с представители на външно министерство, когато се обсъждат отношенията на ЕС с Куба. Представител от Англия сподели, че Куба далеч не е съвършена, но усилията й заслужават подкрепа предвид факта, че живее в много голям контраст с всички страни в региона. Делегат от втора португалска организация сподели своя опит и проблемите с медиите в страната, и предаде поздрав и подкрепа от дружество за солидарност в Западна Сахара – страна, окупирана от Мароко веднага след оттеглянето на испанските колониалисти през 1975г.

Втората белгийска делегация припомни, че ураганът Айк удари и Хаити преди 2 години, но слабата организация на европейските правителства за подпомагане на най-бедната държава на полукълбото я подтикнало да изпрати помощта си чрез кубинските лекари, които заминали за остров Испаньола, а 400 от тях продължили работа до самото земетресение през януари 2010 и първи оказали помощ на хаитяните. Втори делегат от Швеция - професионалният фотограф Мартин Остерлинг, както и гост от Румъния се похвалиха с разрастване на членовете на тамошните сдружения, а от Полша подчертаха целенасочената антикубинска пропаганда в частните медии и ултраконсервативния институт “Лех Валенса”.

Навярно единствената делегация, която изтъкна, че проявите й намират публичен отзвук и биват отразявани в медиите, бе руската. Там действат в сътрудничество с правителствена руско-кубинска комисия, която организира дни на културата в двете страни и други международни прояви. Дружеството за солидарност с Куба развива широка системна дейност, включително в комисиите на ООН и американската администрация. Вече 18 години поред от 1992 насам Общото събрание на ООН гласува резолюции, целящи да отменят блокадата на острова, като изпълнението им е блокирано от Съединените щати и Израел със спорадична подкрепа от трети страни – Албания през 94-та, Узбекистан 95-97-а, Палау от 2004-та насам. Известна опора на блокадата в асамблеята на общността оказват Микронезия и Маршалските острови, а през 92-ра дори Румъния гласува “за”, но по погрешка.

Германия,  която беше единодушно избрана да организира следващата Европейска среща за солидарност през 2012г., настоя да се огранизират кампании за активно показване на позитивните страни на Куба, а не просто да се реагира от отбранителна позиция. Вторият ден на форума завърши с голям концерт, воден от Йорданка Христова в зала “Универсиада”, но преди това бе прочетена финална декларация и делегатите изслушаха речта на Алейда Гевара. Тя изрази учудването си от необичайната пасивност, с която народите в Европа приемат войните в Ирак, Афганистан и Палестина, където техните страни участват косвено или директно. Сподели своите високи очаквания и надежди, които имала към новоизбрания американски президент Барак Обама, преди той да разпореди разгръщането на войската си в Колумбия – акт на агресия, който според мнозина може да стартира надпревара във въоръжаването в региона и да спусне нова “желязна завеса” между покровителстваните от севера страни и народите, които желаят своята самостоятелност. Името на дъщерята на Ернесто Гевара пробива информационната завеса, което е причина за нейното участие в такъв форум. Тя използва медийното внимание, за да казва истината за Куба, за да говори за всичко това, което пазарните медии изопачават.

Лесно е да си революционер в Куба, трудно е за вас, които се борите по света.

Другият (1 януари 1959)

Ние, оцелелите,

на кого дължим нашето оцеляване?

Кой умря вместо мене в затвора за роби?

Кой получи моя куршум,

отредения за мене – в своето сърце?

Над кой мъртвец живея аз,

чии кости останаха в моя скелет,

чии изтръгнати очи блестят

в сегашния поглед на моето лице?

И ръката, не негова вече,

но още не моя – чия е ръката,

която пише окъртени думи

там, където него го няма-

в оцелелия живот?

от Роберто Фернандес Ретамар

Ето интервютата, които Алейда Гевара даде за български медии:

“Алейда Гевара: Обичта е най-универсалното у Че” от К.Къдринова, сп.Тема, URL=http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=608&aid=14475

“Че Гевара не е търговска марка” от Владислав Пунчев, в.Стандарт, URL=http://www.standartnews.com/interviews/details/id/665/Че-Гевара-не-е-търговска-марка

“Баща ми винаги е вярвал, че солидарността крепи един народ” от Лилия Томова, в.Дума, URL=http://www.duma.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0002&n=9331&g=В¤

“Че сваляше униформата и играеше с мен и брат ми” от Диана Тенчева, в.Труд, URL=http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=480515

Държавни приоритети в частното образование

Държавната субсидия за висше образование беше върната години назад и при това обявена за увеличена и приоритетна

Предвиденият бюджет за 2010г. в сектор образование е възможно най-високият, който може да се даде в тежка икономическа ситуация, заяви на Националния форум за науката, проведен на 27 октомври 2009 Сергей Игнатов – по-това време само изпълняващ длъжността министър на образованието. Това беше една от първите индикации, че заклинанието от последните месеци, че “Криза е. Няма пари.“ ще бъде приложено и към образованието, в това число – висшето, а и научната дейност. Всъщност, едва ли има по-сигурен начин една държава да продължава да няма пари от това да се откаже от развитието на науката си и помощта за тези, които я изучават.

За да стане първия човек в историята опровергал тази теза, финансовият министър Симеон Дянков определи намаление на средствата за научна и художествено-творческа дейност в университетите с 47,5% като в същото време съветваше цялата дейност на БАН да се премести в учебните заведения, както било на запад, защото “ако науката и образованието са разделени, може да се окаже, че най-добрите умове вместо да учат други добри умове, си бъркат в носа.“/Труд, 07.01.10 /. Противоречието между декларациите и действията на министъра е толкова очевидно, че нямаше как да не бъде приветствано от “добрите умове“ и заклеймен от злите “феодални старци“, каквито се оказаха учените от “сталинистките структури” на БАН.

Въпреки драстичното намаление на финансирането на университетската наука, държавната субсидия за висшите учебни заведения през 2010г. е увеличена с 27,91млн.лв. и става 361,3 млн.лв. Този ръст почти сигурно ще се окаже фиктивен, тъй като идва от увеличението на приема на студенти с 14262 места. Според ректора на УНСС проф.Борислав Борисов “масовизацията на висшето образование е най-големият проблем на университетите“. Голяма част от тези пари изобщо няма да влязат в действие, тъй като има “7000 места повече, утвърдени от държавата, в сравнение с броя на дипломираните от средното образование“. Това означава, че огромна част от местата изобщо няма да бъдат заети, но и че “последният тройкаджия трябва да направи едно – единствено усилие – да си занесе дипломата в един ВУЗ, за да стане студент, защото на много места бяха премахнати изпитите и се приема само по диплома. Може ли да очакваме тенденции нагоре, след като двойкаджиите излизат висшисти?” /Дневник, 23 ное 2009/.

Очевидно университетие не се нуждаят от повече места, така че увеличението на държавната субсидия по такъв начин е илюзорно и единственият му смисъл е да обърква обществените нагласи. Смислено би било да се увеличи издръжката за един студент, която през 2009г. беше 963лв., което е с около 50% по-малко от парите, давани за ученик в средното образование. Вместо това, финансовият министър блокира последните 10% от бюджетите на университетите за миналата година, което моментално доведе до намаляване на ступендиите и броят им, както и до невъзможност за разплащане по вече предвидени разходи, които ще трябва да се изчистват през новата година. В същата последователност беше намалена издръжката за студент и в бюджет 2010 с 10% до 866,7лв, което връщане назад под нивото от 2008г.

Фактът, че финансирането във сектора на висшето образование не е увеличено, а напротив – рязко намалено, не беше отречен от Симеон Дянков по време на лекцията му в Софийски университет на 7 януари. Той само заяви, че в други сектори орязването е още по-сериозно и че пари за ВУЗ-овете ще има, когато започнат нужните реформи, т.е. когато “доброволно“ се откажат от автономията си и изпълнят “препоръките“ на образователното министерство, които целят да ги направят “конкурентни“ на западните университети.

Похваленият от Дянков като “страхотен реформатор” образователен министър Сергей Игнатов, който е и ректор на открития с американски капитали частен “Нов български университет“, вече намекна в каква посока трябва да са “реформите“. Според него трябва да намалим възможно най-скоро бакалавърската степен от 4 на 3 години, за да се “пригодим“ към “ясната политическа воля“ в Европа, въпреки “бунтовете“ там/Сега, 9.1.2010 г./. Това би намалило качеството на обучението, но ще го направи по-практично и конкурентно, тъй като ще го ориентира по-бързо към бизнеса и нуждите на пазара.

Докато студентите в Европа се “бунтуват“ срещу “политическата воля“, у нас ставаме свидетели на постоянното оттегляне на държавата от иначе безплатното и общодостъпно висше образование, което е гарантирано от Конституцията, прехвърляйки финансовата тежест върху обикновените студенти. В същото време се наблюдава ясна тенденция на целенасочено влошаване на качеството в сектора. Тези констатации наглед контрастират с заявените приротети от всички правителства на прехода, включително и от новия кабинет, но идват на точните си места, ако уточним точно в коя своя част образованието е толкова важно за нашите управляващи.

Очевидно става дума за приоритети в частното висше образование.

Повече информация на priziv.org и Инициативна група студенти.

Без изненади, нормален хаос

Тази зима снегът за пръв път не ни изненада. Поне така разбрахме от ведрата усмивка на кмета на София Йорданка Фандъкова, която от ранни зори обясни в целия ефир:”Обстановката в София е нормална при зимни условия. През тази година снегът не ни изненада” (Днес.бг 18.12.09)

Тези думи трябва да бъдат разтълкувани – обстановката е “нормална”, като всяка година и затова не бива да се изненадваме. Разбрахме още, че цялата налична техника в София била мобилизирана за почистване на главните булеварди като в кварталите нямало да се влиза за толкова малък сняг. Наистина, снегът беше 6 до 9-10 см в ниските части на столицата, но въпреки това предизвика нормалните километрични задръствания по иначе почистените главни артерии.

Единственото, което не ни казаха, но някак си трябваше да се досетим е, че лошото време е в резултат от лошото наследство от предишното правителство. Такава тезa би звучала по-разумно от всичко останало.

Вместо това получихме искреното убеждение на софийската управа, че снегът е почистен, което лежеше върху съмнителната предпоставка, че жителите на града седят вкъщи, гледат телевизия и безрезервно вярват на лидерите си, не излизат и не общуват помежду си. Всичко останало са “трикове на комунистите”, както беше наречена кризата с боклука през пролетта от тогавашния кмет Бойко Борисов. Докато той беше на посещение в Москва, в София се трупаха купчини с боклук, а бъдещият премиер ни уверяваше с оруеловска жар: “Вече е чисто” и “Криза няма” (Дарик 1.03.09).

Почистването от телевизора на всички проблеми в столицата е умението, което новия кмет е усвоил директно от своя учител. Два дни след падането на няколко сантиметра сняг кварталните улици, автобусните спирки и подлезите не бяха почистени и никой в общината не е бил изненадан, когато Пирогов започна да се пълни с пострадали. Само за 2 часа Поглед.инфо установил 25 контузени, търсещи помощ в медицинското заведение на 19-ти декември.

Единствената почистена улица в Бистрица беше със забележителна концентрация на вили-резиденции с високи огради, камери и постоянна охрана

Любопитно беше положението в любимото на премиера Борисов софийско село – Бистрица. Там следи от почистване имаше само на една улица – Стефан Стамболов, която, по случайност, е алеята с най-висока концентрация на богаташки вили.

Положението в страната беше още по-тежко. Девет района или 3200 км пътища (около 16% от републиканската пътна мрежа) останаха недокоснати, заради несключени договори за почистване. Недоволни от конкурсите фирми обжалвали през КЗК проведените конкурси, което блокирало поръчките и цялата процедура(24 часа, 18.12.09) Това означава, че един по-сериозен снеговалеж може да парализира страната и да застраши живота на хиляди пътуващи. Изводът е елементарен – приватизирането на жизненоважни услуги не просто не подобрява качеството им, а ги прави опасни и при това по-скъпи, каквато е ситуацията с частните монополи над електро- и водоснабдяването. Почистването на боклука и снега, не трябва да се оставя на съмнителни бизнесмени, а да се поеме от общински фирми, които да публикуват подробни разчети за работата си и да се поддават на граждански контрол. Много общини вече са направили подобен механизъм, което донякъде обяснява защо опасните райони са “само” девет. Подобен подход към проблема би мотивирал и гражданите да излязат с лопатите и да изринат снега пред дома си, както правим в Кюстендил, например. Естествено, никой не би заел с такава задача, ако знае, че по този начин поема задължението на частна фирма, извличаща в същото време печалба от данъците, които всички плащаме.

Едно е сигурно – ако оставим грижата за качеството на градската ни среда на тъй нар. “боклучени босове”, снегът всяка година ще ни “изненадва” и което е по-лошо – това ще бъде нещо “нормално”.

Демокрация в услуга на властта

Ето че сме изправени пред поредното доказателство за разрастващата се свобода в нашата скъпа родина и все повече засилващата се роля на обикновения гражданин на републиката, който е толкова близо и толкова деен във вземането на важни решения относно бъдещето на страната си, че вече очаква пристигането на дългобленуваната демокрация по-скоро от обещаните от Бойко Борисов 30 години.

След референдума от 1946г., насочен срещу монархията и този от 1971г. за нова Конституция,  сега сме изправени пред ново решение, което да затвърди възхода на демокрацията и да очертае светлото й бъдеще – дали да има новини на турски език в национален ефир или не. Да отбележим мимоходом, че пропуснахме възможността да проведем национално допитване по няколко въпроса, които се видяха маловажни за нашите управници – въвеждането на пазарна икономика, влизането във военен съюз като НАТО, сключването на наднационален съюз като ЕС, ратификацията на Лисабонския договор, затварянето на АЕЦ Козлодуй и т.н.

Важността на въпросните новини на турски език трябва да се подчерае – според вдъхновителя на подобен референдум Волен Сидеров, те били сериозен разход за държавата. Това изглежда не важи за провеждането на всенародно допитване, което струва колкото бюджета на БНТ за половин година. Почти десет-минутните новини заемат около 0,8% от националния ефир, извън праймтайма.

Тази проста равносметка бързо ни поставя в онези треторазредни американски филми със скучен сюжет от типа: главният герой получава 20 милиона лева, за да ги похарчи за 10 минути… Какъв евтин, но драматичен филм, който може да донесе много печалби, защото всички са вкарани в него като статисти.

Но да не ставаме твърде критични и да се радваме на това, което имаме. Все пак в пристъп на практичност е добре да предложим за допитването самия източник на новините на небългарски, които толкова дразнят националистите. Правилният въпрос към народа би бил за отмяната на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства, с което България би станала първата държава в Европа, която отхвърля този договор (ратификация от 38-то Народно събрание със закон, приет на 18.02.1999г.). Текстът му е достъпен на сайта на Българския хелзинкски комитет и сигурно би подразнил всеки любител на сидеровия национализъм, заради текстовете, които са пълни с толкова права, че надхвърлят класическия либерализъм и граничат с анархизма.

Ето какво гласи раздел II, член 8, ал.1:

Страните осигуряват, в рамките на своите правни системи, лицата, принадлежащи към национално малцинство, да не бъдат дискриминирани по отношение на достъпа до средствата за масово осведомяване.

След това скромно предложение да се впуснем към същината на самия въпрос за провеждането на всенародно допитване. Логично, ще проследим най-добрите практики на пряка демокрация, каквито, без съмнение, ползват в Швейцария. Така, в издадения с подкрепата на Кантон Берн, Кодекс на добрите практити за референдуми, четем в графата “Специфични правила”, че “текстовете, подложени на референдум…не трябва да противоречат на международното право,…задължителните принципи на Съвета на Европа”, т.е. “демокрация, човешки права и върховенство на закона“. За да разберем тези термини и понятия, които се използват за какво ли не и напълно са изгубили смисъла си в публичното пространство, най-добре е да се обънем към съответния “азбучник” за “Пряка демокрация и гражданско участие”.

Според съставителите от “Болкан Асист”, демокрацията е “политическа система, в която решенията се взимат в обществен интерес”. Този интерес се определя от “предпочитанията на мнозинството”, но то е длъжно да зачита “правата, свободите и интересите на личността и малцинството“. От тази дефиниция излиза, че властите се готвят да подложат на референдум самата демокрация, освен ако не предположим, че ползват друга дефиниция.

В Азбучникът се различават референдумите, инициирани пряко от народно движение и допитването до гражданите, спуснато “отгоре”, което е наречено плебисцит и представлява “консултиране на управляващите с гражданите“. В този случай, не народа, а “управляващите решават кога и на каква тема да бъде поискано мнението на хората”. “В действителност – уточняват съставителите на азбучника – плебисцитите са властови инструмент, който се използва от управляващите с цел да придадат легитимност на предварително взети решения”. Колко удобна би била за властта една такава “пряка демокрация”.

При така приведените дефиниции е уместно да изоставим реториката за изключително демократичните пориви на властта и да си зададем един въпрос – защо държавата ще похарчи близо 20млн. от парите ни, за да утвърди едно решение, взето от националистите в правителството и против демокрацията? Стабилният контрол е скъпо нещо и при това изтъркан макиавелизъм за нашето време. Да видим само един прост пример. След изобретяването на “спора за името”, който блокира прогреса на съседна Македония в международните институции, страната изпадна в дълбока политическа криза и във вътрешен, и във външен план. В такава тежка ситуация се намеси премиерът Н.Груевски, който опита да отклони вниманието на народа си от проблемите, забранявайки му да вари айвар на открито, заради босненски виц за пушеците и слагайки глоба от 50 евро за уриниране на публично място. Какъв скандал! Медиите се занимаваха два месеца с него, а Македония досега не е станала по-чиста.

Днес България се намира в опасна и разрастваща се социална и икономическа криза, а правителствените мерки пряко засягат най-уязвимите слоеве от обществото и трудещите се. Ограничени са най-важните елементи за развитие на едно общество – здравеопазване, образование и наука. В застой са и без това ниските доходи, намалени са субсидии и социални помощи. Закриват се училища, а притинатите университети увеличават таксите и намаляват символичните стипендии.

Във времето, когато е по-логично да се надига социално недоволство и протести, ще позволим ли да ни хвърлят пясък в очите?

“Уповаваме се на…”

“Уповаваме се на Бог”

На днешна дата през 1956г. върху американския долар се появява нов девиз, припомня в редовната си рубрика Агенция “Фокус”. Явно банкерите усещат досадната липса на гарант за ликвидността на бележките си (banknote). Новото мото гласи “Уповаваме се на Бог” (“In God we trust”), което накратко описва американския икономически модел. Невъзможността на банковата система да защити стойността на необезпечения с нищо материално долар от периодично проявяващите се икономически кризи, посочени от К.Маркс повече от век по-рано, карат тогавашните представители на Уилсъновия идеализъм да се уповават свише.

“Обезпечен със злато” – надпис, тогава все още стоящ върху българския лев, е идентичен с американския вариант. Просто в САЩ са събрали златото на народа – а то не е никак малко! – още в края на Голямата депресия и не възнамеряват да го връщат дори под формата на бележки. Това е нормално за държави, в които икономическият растеж на всяка (включително човешка) цена е превърнат в държавна религия.