„Кюстендил избира!“(кметът решава)

В дните преди обявената дата за референдум община Кюстендил се зае да прогласи сред населението идеята на кмета чрез поредица от срещи (главно по селата) и малка брошура в голям тираж и заглавие “Кюстендил избира!”. В нея пише още по-малко за предстоящото допитване, но пък можете да прочетете големи подробности за бъдещата работа на медико-балнеоложкия център, за чието съществуване трябва да се гласува.

Накратко, става дума за рекламна листовка, която пропагандира гласуване според желанието на кмета. Няма да се спираме подробно на факта, че парите от общинския бюджет, който всички граждани пълнят, са използвани, за да се лобира за мнението на властта, тъй като за кюстендилския кмет е нормално да поставя личността си пред служебните си задължения, както пролича от самоуправството му, донесло осъдителна присъда за общината и солидна глоба, равна на сумата, която ще похарчи и за провеждането на референдума (случаят беше оповестен в „Частен случай“ http://bnt.bg/bg/productions/89/edition/13151/chasten_sluchaj_22_mart_2011). Кметът Паунов обеща да заплати глобата от собствения си джоб, макар от началото на мандата да твърди, че дава цялата си заплата за благотворителност. Очевидно кметът не получава заплата от общината и затова няма защо да работи за нея.

Това може да ни насочи в отговора на въпроса защо общината трябва да тегли заем от 7,5 млн.евро, т.е. 14,67 млн.лв.(по курс на еврото от 24.03.11), докато обществената поръчка, обявена за изграждане на проекта дава прогнозна стойност от 11,09 млн.лв.(в Държавен вестник от 18.05.10г.).

Разлика от над 3,5 млн. не може да бъде обяснена

с инфлацията, а и никой не се е опитвал да я обясни. Друг въпрос без отговор е защо се провежда допитване до населението близо година, след като е обявена обществената поръчка и правилната фирма вече е спечелила?

Общинската администрация частично намеква един възможен отговор: “Като привърженик на пряката демокрация, кметът смята, че това е начинът хората да определят бъдещето на себе си и на децата си”, препредаден на обществеността от Дарик радио (http://www.dariknews.bg/view_article.php?article_id=659962 ). Кметът Паунов, който се прочу с гневните си изблици срещу всяка проява на несъгласие в „неговия“ общински съвет, сега вече е невъздържан привърженик на пряката демокрация. Това твърдение е

твърде противоречиво, но

не е лишено от пропагандна стойност –

веднъж си повишаваш рейтинга като управляваш с твърда ръка и мачкаш блудните съветници, а после пак го повишаваш като се представиш за защитник на народната воля. Надяваш се, че хората са забравили, че до вчера дори представителната демокрация те е вбесявала в опитите ти да установиш „дупнишкия модел“ на управление и днес си демократ номер едно на общината. С думите: „аз не знам какъв пост са му предложили на Атанас Кирилов, но очевидно лъска обувки за някое стратегическо място“, кметът заклейми отмятането на ГЕРБ-ерския съветник от проекта, който по-рано подкрепяше. Не знаем дали Атанас Кирилов „лъска обувки“, но знаем, че кампанията на Паунов от 2007-ма беше най-скъпата, която Кюстендил е виждал, подкрепена с внушителни поп-фолк концерти и със солидно бизнес лоби, което все някога

трябва да възвърне инвестицията си.

Скоро след изборната победа, кметът заряза чалгата и мина на класически юго-рок, което беше метаморфоза толкова рязка, че наподобява внезапната му любов към демокрацията, която обаче не се разпростира дотам, че да бъде подложена на референдум и идеята да се застрои Конявската планина – част от НАТУРА 2000 – с ветрогенератори, защото там подкрепата от страна на Паунов е безрезервна, абсолютно безразлична към екологичните последствия.

Все пак приемаме, че общинската администрация е била коректна, когато е обявила, че кметът ни е „привърженик на пряката демокрация“. В такъв случай той вероятно познава издаваните книжки по въпроса от сдружение „Болкан Асист“(посветило се на „подкрепата на гражданската активност“), например техния „Азбучник на основните понятия и термини“. В България не са издавани много книги, посветени на еретически идеи като по-широка демократична основа на участие, но във всяка от тях може да се научи, че когато управляващите “решават кога и по каква тема да бъде поискано мнението на хората“, това се нарича плебисцит, а не референдум. Думата нарочно е сгрешена, тъй като „плебисцитите са

властови инструмент, който се използва от управляващите

с цел да придадат легитимност на предварително взети решения“, докато „референдумите“ будят топли чувства и широко одобрение – това е една мила дума, но тя не се отнася до нашия случай.

Въпреки сериозната общинска агитация, може да се предположи, че твърде малко хора биха си направили труда да излязат да гласуват за един твърде мъгляв проект, а още по-малко биха отишли да гласуват против светлото бъдеще, което им се рекламира вече цяла година. За да е легитимен „референдума“, броя на участвалите трябва да бъде над 50% от броя на гласувалите на последните местни избори за общински съветници. Шансът да бъде достигната такава активност е нищожен, но Паунов има готово решение: „И трима души да гласуват, ще се съобразя с мнозинството“, обяви той пред Дарик радио (http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=664510 ). Разбира се, двама-трима души не са никакво мнозинство, но пък и кметското допитване не е никакъв референдум. Така че в неделя ще наблюдаваме

процедура по придаване на

„легитимност на предварително взети решения“,

за което ще бъде употребено населението на града, включително незаинтересованите. Наречете го „пряка демокрация“, ако държите, но това си остава само реторически похват, който може да струва 15 млн.лв, на кюстендилци за

обречения на успех проект,

който обаче никой не иска да финансира.

Най-важно да се подчертае е, че привърженици на пряката демокрация се появяват в изборни години, когато чрез нейните механизми се посочва кмет. Докато не започнем да се отнасяме критично към подобни явления, ще продължават да спускат решенията за бъдещето ни отгоре.

Предизборен референдум в Кюстендил решава за грандомански проект

Предстои епична битка за това по какъв точно начин нищо да не се промени в управлението на града и през следващите четири години.

 

Стремежът на управляващите да се съобразяват с волята на народа удивително нараства в предизборни периоди. Изключение не прави и кюстендилският кмет Петър Паунов, който тези дни лансира идеята си за референдум. Разбира се, когато този инструмент на пряката демокрация се използва за инициативи, спуснати „отгоре“ обикновено става дума за

 

отчаян опит да се легитимира

някакво твърде спорно, но вече взето решение.

 

Случаят не прави изключение.

Кметът на града – неуспял кандидат за председател на СДС и по-късно шеф на предизбония щаб на партията на Христо Ковачки за парламентарните избори – се готви да попита кюстендилци дали искат да се строи общински медико-балнеоложки комплекс, който да е „най-добрата клиника в Европа за лечение, рехабилитация и диагностика“, където „най-добрите специалисти в Европа са готови да работят“ и „ще превърне Кюстендил в балнеоложки център, център на Балканите“. Взет сам по себе си въпросът би получил твърде малко отрицателни отговори. Та кой е против да се построи нещо ново и полезно? Кой е против да се откриват работни места? Естествено, тези въпроси нямат никакъв смисъл, тъй като

 

никой не гласува срещу светлото бъдеще.

 

Скрит обаче остава подтекстът, за който не бива да мислим.

Проектът ще се финансира от общината чрез заем на стойност около 15 млн.лв. при положение, че нейният бюджет за 2011 е 26,6 милиона. В настоящата криза това изглежда меко казано необмислено хрумване. Странно е и обстоятелството, че основната сграда ще бъде в идеалния център, на метри от централния площад. Дали пък след някоя година няма „да се наложи“ на някой предприемач да купува на безценица безценния имот, за да спасява общината от фалит?

Заемът ще бъде поет в период, за който финансовият министър посъветва общините да не се вкарват в дългосрочни задължения, които може да не им понесат, и дори лично се зае да осуети подобни намерения на община Пловдив. Дянков най-добре знае колко още се готви да ореже бюджетите на местните самоуправления. Когато го направи през август с актуализацията на бюджет 2010, кметът Паунов прояви разбиране, каквото очевидно очакваше и от ГЕРБ за местните избори по отношение на кандидатурата му за втори мандат.

Няколко месеца по-късно, когато се убеди, че няма да получи подкрепата на партията, кметът разкри крупни злоупотреби на областния управител Любомир Анчев (от ГЕРБ). Оказа се, че набързо сформирано дружество, начело с общински съветник от ГЕРБ прави дългосрочни „спешни“ ремонти след разрушенията от наводнението през есента на 2009г. По случайност там работи и синът на областния. Същевременно, никакви мерки не бяха взети за отсраняване на причините за разрушенията от водната стихия – преди всичко

 

ограничаване на поголовната сеч в Осоговска планина –

 

но това е защото такива катастрофи са по същество изключително полезни. Те са повод за движение на „спешни“ пари към правилни фирми.

Отговорът на Анчев от своя страна беше най-забележителното признание, правено някога в Кюстендил: Паунов разкрил злоупотребите и политическите назначения на управляващата партия, защото вече се намирали в предизборна кампания. Това е напълно вярно – по принцип не се говори за тези неща. Двамата се сблъскаха на миналите местни избори, който бяха спечелени с мотото за „нов модел“ на управление на града.

Моделът на Паунов се оказа базиран на идеята, че общинският съвет съществува само, за да потвърди максимално консенсусно правилността на взетото от кмета решение. Един-двама дисиденти не са проблем и лесно се маргинализират. Например съпротивата срещу безрезервно подкрепяния от кмета проект на немска фирма за строеж на мащабен ветропарк в Конявската планина. Освен че ще е с трагични последици на опазваната по директивата за местообитанията на птиците защитена зона от НАТУРА 2000, този проект (заедно с Калиакра) навярно ще вкара цялата държава в наказателна процедура, каквито заплахи се чуха откъм Европейската комисия, след като въпросът опря до ЕП.

С така устроения местен парламент моделът на „червения“ Кюстедил и този на “синята“ Дупница изглеждат еднакви. Случайно или не в основата на първия седи подкрепящата „дупнишкия модел“, свръхактивен депутат и лидер на областната структура на БСП Мая Манолова, под чието ръководство партията не успява да добие опозиционен облик.

Тя се окичи и със съмнения, че през 2007-ма е работила тайно за успеха на нейния бивш съдружник в адвокатска колегия Петър Паунов в ущърб на собствената й партия, като това доведе до разцепление и скандали в структурата. Тогавашният местен лидер Иво Атанасов подаде оставката си, обвинявайки Манолова за двойната игра. Няма никакви сигнали, че „тайната“ подкрепа за настоящия кмет ще бъде оттеглена – точно обратното.

Скорошното откритие на Манолова, че партията „няма ресурс“ за самостоятелни кандидатури – друго удивително признание, след което обикновено се очаква оставка – и ще търси „широка обществена подкрепа“ навежда на мисълта, че БСП може да застане и зад някой „независим“. Известна азбучна истина е, че няма по-хубаво от свой човек в политиката, който минава за независим и не те обвързва с отговорности, а и електoратът е разочарован от партиите и техния консенсусен „нов модел“.

Това са изходните позиции на основните играчи наесен, които вече разгръщат своите сили за предстоящата епична битка за това по какъв точно начин нищо да не се промени в управлението на града и през следващите четири години. Референдумът и разкритията за злоупотреби от своя страна трябва да останат само елемент от предизборната борба, като

 

истинската политика се вкопае дълбоко в

задкулисието и се държи далеч от полезрението на хората,

 

внимателно залъгвани с мащабни проекти, представяни за панацея, но редовно потъващи в забрава заедно с обещанията. Такива бяха случаите с градския плаж, многофункционалния хотел до стадиона, уж дадени на сериозни инвеститори, както и периодичо пристигащите височайши делегации от Испания, Финландия или Япония и т.н.

За поредния грандомански спасителен за града проект дори ще ни попитат в референдум, което едва ли ще го направи по-успешен. Често чуваме от нашите политици, че хората „не са дорасли“ за идеала на пряката демокрация, но току виж се оказало, че те самите могат да я употребяват само за собствени цели. Навярно, защото техният идеал често се изчерпва с „дупнишкия модел“.

Статията е публикувана във вестник Сега.

This work is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial-NoDerivs 3.0 Unported License.

Денят на интензивното ходене

Поредна инициатива в защита на дивата природа на Земенския пролом организира общинският съветник Севделин Атанасов. По случай Деня на интензивното ходене природолюбители от Кюстендил и София преминаха по маршрута от Скакавица до Земен.

Припомням, че съществува заявено инвестиционно намерение за построяване на язовир и мини-ВЕЦ в основата на един от най-зрелищните български водопади Полска Скакавица, а в областния център върви подписка срещу строителството на каквото и да е, противоречащо на рамките на НАТУРА 2000, част от която е Земенското дефиле.

Маршрутът премина през местността Грънчар, където бившият заместник-министър на екологията и околната среда Асен Гагаузов е подписал разрешение за проучване за добив на полезни изкопаеми, което проправя път за отварянето на втора кариера в историческия пролом.

Друго инвестиционно намерение засяга западните склонове на Конявската планина и района на връх Виден. За немските вложители във ветропарк (120 метрови колони с 60 метрови перки) активно лобира кметът на общината Петър Паунов. Един от ключовите моменти в кампанията му, подрепена от всички консервативни партии, беше приоритета на туристическото развитие в областния център.

Очевидно, това е била само обичайната реторика, която трябва да съпътства дори най-лъскавия поп-фолк концерт, спонсориран от Лидер. Още в първите няколко месеца кметът се прочу с намеренията си да стори супермаркет Билла на площад “1-ви май”, да покрие реката, за да открие терени за строителство в центъра и да застрои атракционната “Циркова площадка”.

Изграждането на такъв ветропарк в Конявската планина ще прекъсне развитието на парапланеризма в района, който е един от трите най-подходящи за този вид спорт в България.

Близки до кмета Паунов местни медии представят всяко негово действие по оруелов образец, но въпросът, на който трябва да си отговорят местните хора и да го поставят категорично пред общинските власти е много прост: дали защитените природни терирории в общината трябва да се развиват и застрояват индустриално или да се акцентира върху туризма?