През последните няколко години рейтингът на президента Първанов не представляваше особен интерес, тъй като той се ползваше с особено високо доверие, главно поради невероятното си умение да не заема категорични позиции, да прави уклончиви изказвания, подлежащи на разнообразно “тълкуване” или по-възможност да не коментира никакви наболели теми. От няколко месеца, това не е достатъчно, за да се поддържа високо одобрение и Първанов трайно мина на заден план за сметка на Бойко Борисов, а на моменти – дори скучна фигура като Цветанов го изпреварва!
Не е трудно да се досетим, че опитен политик като него трудно би се задоволил с подобно състояние на нещата и това стана видно, щом започнаха да прехвърчат първите искри на напрежение между двамата “първи мъже на нацията”. Противопоставянето им бързо напусна границите на страната, когато неформалната им рейтингова надпревара, накара пострадалите в трагедията в Охрид да чакат пристигането на президента или когато драматичните им медийни изяви по тъй нар. “случай Спаска Митрова” докара усложнения, вместо търсеното бързо решение на проблема.
И в двата случая, Борисов се оказа по-подготвен и решителен, а Първанов, сякаш изоставаше, може би, защото не е свикнал с подобни темпове в политиката. Все пак, вторият реши да смени ролите и да прояви държавническа далновидност, съзирайки “недопустими” териториални претенции в изказване на македонския премиер Никола Груевски, направено в Австралия. Не е ясно защо, ако не за рейтинг, президентът реши да види подобна “претенция” едва във втората половина на втория си мандат начело на държавата. Още повече, че имаше много възможности за реакция на изказвания от такъв тип, които са широка практика в македонската политическа реторика. Например, когато преди близо две години, когато Бранко Цървенковски предизвика негодуванието на гръцката страна, снимайки се пред карта на “Велика Македония”, в която влиза Пиринския край.
Бихме могли да наречем този поврат в поведението на Първанов неговата политическа “зрелост” или “пригодимост”, но това няма да бъде съвсем точно. Трябва да използваме термина “гъвкавост”, който изглежда е общоприетият евфемизъм за “лицемерие”.
Трудно бихме били толкова дипломатични, когато говорим за реакцията на Борисов, който също побърза да види провокацията от македонския си колега. Той предпочете да прочете морална лекция върху европейските ценности, каквато би следвало да бъде позицията на една истинска “майка България” към непослушното “дете”. “Добросъседство…, мир, разбиране, толерантност” – напътстваше македонците, пропускайки само една малка подробност, която е сигурен, че медиите няма да припомнят, а именно – Бойко Борисов подкрепя европейските ценности стига да не го карат да ги спазва.
“Толерантността” и “добросъседството” не бяха в списъка на гости в онази реч, която тогавашния софийски кмет държеше в Чикаго, “бягайки” от служебните си задължения в българската столица. Затова пък, териториалните претенции направо крещяха в неговата реторика. Още тогава, бъдещият премиер подчерта, че въпреки пропуските на предишните правителства, все още сме в състояние да “превземем” съседната държава икономически, купувайки ключови предприятия.
Генералът демонстрира още “мир” и “разбиране”, обявявайки македонския език за “развален български” – лесно е да се досетим, че и всички диалекти на нашия език са негова развалена форма, макар и доста по-стари от наложения от академици официален език. Този неразвален говор така и не бе демонстриран на предизборната среща зад океана, където “тези, дето избегахте” липсваха на кандидат-държавника, който бил изоставен в родината да се оправя с “кофти материал”.
Дали позициите на двамата водещи политици у нас в момента са акурантни и удачни, не е най-важното – проблема е в очевидният двоен стандарт на Първанов (по отношение на Цървенковски от СДСМ и Груевски) и откровеното лицемерие на Бойко Борисов. Всичко това, направено с оглед на краткосрочни рейтингови показатели.
А ние, дали можем да позволим на нашите благовидни управници да си налагат така удобна избирателна амнезия в момента, в който очакваме да се изпълняват предизборните обещания?
