Осогово като природен парк

Излязла от хватката на Желязната завеса, една от най-красивите и високи български планини е изправена пред нови опасности по дългия й път към Европейския зелен пояс.

Изглед от вр.Шапка

До началото на 90-те Осоговската планина е опасана от т.нар. кльон, от който още могат да се наблюдават останки – същият, чието възстановяване край турската граница се обсъждаше сериозно и в наше време, години след края на Студената война, заради разпространението на шап. Подобно невидимо охранително съоръжение все още съществува в граничните части на Западна Стара планина, където се ходи само със специално разрешително от Главна дирекция „Гранична полиция“, както преди повече от 20 години. От другата страна на границата войната е свършила и същата планина е обявена за природен парк.

Планините (гори, реки, езера, блата, естествени местообитания) по протежение на Желязната завеса по ирония на историята днес са едни от най-запазените зони на стария континент, незасегнати фатално от икономическата надпревара между съперничещите си лагери. Неслучайно, няколко години след демилитаризирането на пограничните райони се ражда идеята да се превърне доскорошната телена приумица в европейски Зелен пояс (http://www.greenbelteurope.eu/), разпростиращ се на 8500 км от езерата на Финландия до последния незастроен странджански плаж. Поясът, включващ система от национални и природни паркове, защитени обекти и резервати, се простира в пограничните райони на 23 страни, в това число почти всички балкански.

В България Зеленият пояс предвижда постепенно създаване на поредица от защитени територии в планините по протежение на западната и южната граница на страната, като първият голям успех на кампанията беше обявяването на Беласица за природен парк в края на 2007г. Съвсем логично, Осогово е една от планините, която природозащитнищите от фондация „Биоразнообразие“ – лансиращи идеята у нас – считат, че трябва да последва примера на развитие на Беласица.

Местноста Бег Бунар

Изглежда парадоксално, но да се опази уникалната природа на този край, която световното противопоставяне на двете най-големи военни сили в историята не можа да унищожи, никак не е лесно. От най-новия пътеводител на планината научаваме, че „истински бум на дърводобив настъпи след реституцията на горите“ (Стефан Иванов, 2009) – а тези във високата западна част са „подложени на активна сеч“, понякога поголовна – като резултатът е воден режим за населението в подножието през сухите месеци и унищожителни бурни води през периодите на пълноводие, а оттам и растящата ерозия на почвата. Санитарна гола сеч се разрешава само в опожарени или болни гори, откъдето се пораждат известни подозрения, свързани с постоянния ръст на пожарите в кюстендилско при намаляващо население. Онова, което военното безумие не може да разруши, за собственическата стихия е детска игра.

Логично, идеята за обявяване на защитена територия среща съпротивата на дърводобивните фирми, които изнасят голяма част от дървесината в чужбина, оставяйки зад себе си голи баири и добри отчети за печалбите си, на строителни предприемачи и собственици на земи, които все още се надяват да надуят имотен балон по светлия пример на Банско. Скоро след като проектът беше представен в Кюстендил, противниците му излязоха с анонимна декларация срещу „псевдоеколозите“, които целят да съсипят туризма в града, създавайки парк, в който „имотите няма да могат да бъдат търгувани“.

Пирин, гледана от Осогово

Изключвайки търговията с безценната природа, поголовната сеч и бракониерството, няма никакво съмнение, че обявяването на природен парк в този изоставащ край на страната ще доведе до икономическо оживление. За устойчивия бизнес, най-вече екологичния туризъм и производството на биохрани и продукти, паркът би станал лесно припознавана марка, едновременно рекламираща и гарантираща качеството и чистота на предлагания продукт. Още повече, че този винаги пренебрегван граничен район най-накрая ще излезе от анонимност и то не по-фаталния за природата бански начин, чиито беззакония напоследък така излизат наяве, че чак премиерът се зае с тежката задача да ги замазва уж в интерес на обществото, променяйки концесионните договори, така че на практика на вилнеещата фирма там да й стане ясно, че и занапред ще може да прави каквото си поиска. За щастите, Пирин е национален парк и всяко нарушение там среща бурна съпротива в обществото, която дава ефект, дори когато не решава проблема отведнъж.

В последните години се появиха и първите опити за развитие на селски туризъм в селата от северното подножие на Осогово, но всички подобни начинания срещат неумолимата стена на аномимността – слабата популярност на планината, оставаща встрани от туристическите потоци. С височината си от 2251м. планината се нарежда на 5-то място в България и сред първенците в Македония (Руен е граничен връх), като е малко по-ниска от Витоша при 15 пъти по-голяма площ. Едва ¼ от нея се намира от българската страна на границата. В това отношение планината си остава разделена по най-ясно изразеното вторично било. Перспективите за интегрирането й на този етап се изчерпват с варианта за трансграничен парк, тъй като не се очертава и двете държави да влязат в Шенген в някаква обозрима перспектива – Македония още дори не е започнала преговори за присъединяване към ЕС, макар да е подала документи от няколко години.

Дилемата, която лобистите на идеала „Банско“ поставят пред докараното до крайна бедност местно население, между икономическото развитие и защитата на природата е дотолкова фалшива, че е трудно да се обсъжда сериозно. Нали с това измислено противоречие застроихме повечето недокоснати плажове на Черно море, а сега се чудим какво да правим с призрачните бетонови недомислици, които даже премръзнал руснак не може да счете за приемлива среда за почивка. Къде са богатствата за местното население? А като говорим за призрачни села, такива изобилстват в района на Банско. За да е пълен абсурдът, концесионерите на пистите искат да ги разширят в резерватите на Пирин, защото разстоянието им не отговаряло на изградената легловата база. Планината също не отговаря на кубиците желязо и бетон около нея, но странно защо никой не се е сетил да я надстроява.

Не можем да очакваме от шепа печалбари да схващат простата диалектика на собственото си положение – именно природата, срещу която смело се борят с помощта на държавата, е неговата основа, а националният парк, който мразят, е главен източник на благоденствието им. Тези хора сигурно си мислят, че могат да отрежат и продадат дървото, което ги пази от слънцето, като обаче запазят за себе си сянката му.

Долината на Бистрица, в която не се допускат туристи, защото някой купил пътя

В случая с Осогово икономическият ефект няма да се изрази във всеобща бедност, както се опитват да ни го представят и каквото е фактическото състояние в момента. Негативи ще има за дърводобивните фирми, които извършват усилена сеч. За строителните фирми, които вече 2 години ремонтират отнесени мостове по поречието на Бистрица, чиито водосборен басейн представлява сечище. За фирмите, които планират да изграждат соларни паркове в местността Памука или онези, които искат да строят вилни селища на Попови ливади.

Вековен бук в местността Попови ливади, където застрояването щяло да бъде само 30%

Именно тези местности дават известния образ на Осогово от миналото, когато високите части са били с ограничен достъп – просторни слънчеви поляни с отделно извисяващи се вековни буки и гледка към белите върхове на Рила и Пирин. Според строителите на селища природата нямало да бъде засегната, защото плътността на застрояване ще бъде едва 30%. Отворете някоя карта на жилищен квартал в столицата след онзи процес, който правилно беше определен като презастрояване и преценете дали плътността е стигнала до 30%. Защо никой не се е сетил да обяви ЖК Люлин за резерват?

В противовес на този модел на икономическо развитие, зеленият пояс поставя една визия за устойчив туризъм, биологично земеделие и животновъдство в периферията на парковете. Нещо повече, неговите компоненти се превръщат в лесно разпознаваема марка не просто в регионален план, но и в европейски. Това е и шанс за географски изолирани райони, които остават в периферията на икономическите процеси да се интегрират трансгранично и да изградят нов имидж.

Водопадът на Скокова река - по-надолу има мини-ВЕЦ, който през лятото спира реката и не пропуска необходимите количества за оводняване на коритото

Вторичните икономически ползи също не са за пренебрегване – спестява се от разходите за пречистване на водата, намаляване на ерозията на почвите, щетите от наводненията и т.н. Но за онези, които не пият вода от чешмите, а прибират парите, които държавата отпуска за преодоляване на щетите, природният парк е истински кошмар.

На жителите на граничните планински райони и изобщо хората в страната не се налага да правят труден избор между препитанието си и защитата на природните дадености, пред какъвто ги изправят лобистите на модела „Банско“. Всичко, което предстои да се избира е по какъв точно начин и в чий интерес да се проведе икономическото развитие на тези изостанали райони и каква околна среда ще бъде завещана на следващите им обитатели. В този смисъл на екологичните движения не може да се гледа като на някакви назадничави явления, спиращи развитието, защото те са защитници не просто на някакви диви територии, а на човешкото право на бъдещите поколения на чиста околна среда, каквато сме получили и ние. Когато избираме, го правим и от тяхно име, а това е голяма отговорност.

В този смисъл, студената война между интереса на собствеността (единия %) и интереса на екологията и обществото (99-те %) добива по-съдбовни измерения, отколкото имаше онази отпреди 20 години.