Да вземем един любопитен пример: вестник Труд, където дейността на общината беше редовно и последователно възхвалявана, а кметът се сдоби с образцови апологии, за които и ББ би завидял. Изведнъж обаче тази пролет вестникът промени редакционната си политика на 180 градуса със статия за демона Паунов, който не пуснал репортера им в общината. Истински скандал – възмути се справедливо Труд – всеки гражданин може да слиза в тази сграда! После последва кратко затишие, новината потъна в дълбините на инфопотока, а вестникът… отново започна предишната си „независима“ възхвала на „успехите“. На какво можем да отдадем тези диаметрално противоположни настроения? Но преди да стигнем до централните медии, да видим що за животно е свободата на словото в Кюстендил и дали се среща сред природата или се отглежда внимателно и контролирано само в местната зоологическа градина.
I. Местна медийна среда
Медия на конци
Пролетта на 2011-та година не носи кой знае какви промени за Кюстендил – прахоляците от подмяната на канализацията, която не намали цената на водата, вече са слегнали, също като тези от смяната на практически вечните каменни павета от Алеята с липите с бетонни павета, които ще могат да се сменят по-често от най-правилни фирми. Кризата и тази година не се очертава да достигне до областния град, но е възможно тя вече да е минала и да е открила, че работата й тук отдавна е свършена.
Седмица преди Великден обаче настава раздвижване на иначе клонящия към несъществуване медиен пазар в града. Градският вестник, известен с безрезервната си подкрепа за настоящия кмет, намалява цената си със… 67%, от 50 на 20 стотинки. На заглавната страница се мъдри прочуствено послание, изпълнено с онзи религиозен плам, с който кметът Паунов строи храмове в опустелите села на общината, където бедстващото население може да оплаче несгодите си директно на властите в отвъдното, защото на този свят не им се очертава промяна към по-добро.
Вестникът на кмета също е разбрал тежкото положение, – уверяват ни от първа страница – в което кризата поставя хората, затова намалява цената си драстично преди светлия християнски празник. За вестник „Наблюдател“ обаче няма криза. Там разбира се могат да си позволят да раздават обемното си книжно тяло и безплатно, защото за вестниците на тези, които са на власт, прищявките на пазара не важат. Те са само за онези, които не са защитени от привилегиите и богатите си спонсори.
Действителната причина за промяната на финансовата политика на изданието е появата на конкурентен вестник, което ще рече, че и друга партия решава да пусне вестник, който излиза два дни по-късно. Опасенията се оказват неоснователни, защото новото издание -„Кюстендилско време“ – не е директна заплаха, а се надява да се продаде на някоя от „безгласните“ партии, или поне да му платят да мълчи по неправилни теми. Това е механизмът, по който „независимата“ преса (и медия изобщо) може да вирее в среда на тотален контрол върху изказваните мнения от страна на центровете на икономическата и политическа власт в града и страната.
Нима не е ясно, че е невъзможно да се самоиздържа едно издание (освен ако не се списва от доброволци, подобно на Индимедия например), докато трябва да се „конкурира“ с обилно субсидирани от мощни политически и икономически субекти медии? Нима скромният местен и национален пазар може да издържа една медия, ако тя отказва да поддържа даден спектър от позиции и направо да пише поръчкови публикации, които обикновено влизат в неофициалния рекламния пакет?
Въпреки че „Кюстендилско време“ не се оказва заплаха за кметския стол, от “Наблюдател” решават да запазят ниската си цена за целия предизборен период, която едва ли покрива дори книжното тяло. Скоро от ГЕРБ се взимат в ръце и „насърчават“ издание („Кюстендил плюс“), което да разбие медийния монопол в града като казва… глупости, точно противоположни на глупостите от другия вестник. На тази ужасна за идеологическата чистота атака кметът Паунов отговаря възможно най-бързо, като пуска друг вестник (“Арена Кюстендил”) с неизвестни издатели и автори, който да излиза в деня на герберския вестник (петък) и да струва с 10 стотинки по-малко. Свободата на пресата достига нови ширини – в града вече има цели три „независими“ издания: двата клонинга на Петър Паунов с различни имена и един на ГЕРБ. БСП пък пуска безплатна партийна листовка, правилно преценявайки, че населението няма да понесе още един „независим“ вестник.
А какво мислят блюстителите на свободата на словото за нея?
Когато компроматната война между вестниците (кандидатите иначе водят позитивни кампании без удари под кръста) става твърде сурова, депутатът от ГЕРБ Валентин Микев предупреждава репортер от “Наблюдател” да си търси нова работа за след изборите. От вестникът отговарят с гневна статия: ние – уверяват ни – сме частно издание и ще продължим да защитаваме свободата на словото и след изборите! Похвално и съвсем естествено наистина е за едно частно издание да защитава свободата на словото на частния си собственик, особено когато той е основният източник на капитала му. Нали никой не се бори срещу свободата на словото въобще, а най-много срещу тази на другите?
Същият герберски депутат ни уверява, че партията му не издава вестник в града – значи можем да се доверим на глупостите във вестника му. В това твърдение се съдържа едно твърде очевидно противоречие: партията си има вестник и очаква хората да го четат, но допуска, че те не могат да четат и да видят чия свобода на словото защитава той. Ако сте депутат от ГЕРБ, който едва срича от парламентарната трибуна, предварително подготвени мъдрости, бихте могли да не забележите чий е вестникът, но за щастие повечето хора все още четат доста добре.
Ето защо кандидат за общински съветник от ГЕРБ признава с половин уста, че вестникът е независим, но той просто ни публикува нещата. Ето това са дефинициите на нашите смели вестникари за свободата на словото. За хора, лишени от диалектично мислене, би било трудно да си представят как несвободата, т.е. цензурата, произлиза директно от свободата на мненията, когато тя бъде узурпирана от едно незначително по брой, но могъщо икономически малцинство. Те най-естествено бъркат собствените си привилегии със универсални свободи по същия начин, по който чистосърдечно вярват, че ако преследват личните си интереси, когато дойдат на власт, то това е в интерес на всички.
II. Местната власт в националните медии
Контролът на мненията обаче никога не може да бъде постигнат ефективно на базата на една, три, или пет пропагандни брошурки, пресилено наречени вестници. В това откритие се състои цялото величие и всичките главозамайващи „успехи“ на кмета Паунов. За да хване корени, дадена илюзия се нуждае преди всичко от някакъв външен авторитет, който привидно независимо да й придава легитимност.
Ето защо битката на кмета от самото начало на мандата му не е за усвояване на евросредства по проекти (където провалът е пълен), а за изграждане на имиджа на общината на национално ниво, т.е. в централните източници на информация. Това е твърде важно, освен заради споменатото легитимиране на „успехите“, така и поради факта, че на практика във всеки дом в града има по няколко души, които отдавна не живеят в Кюстендил. Тази логика докара кмета до идеята да сформира най-големия и активен PR-екип, който градът някога е виждал, чиято работа и финансиране тънат в дълбока мистерия. За тях обаче можем да съдим с доста голяма точност по резултатите. Ето ги и тях:
За 4 години на власт, в печата се появиха точно две критични статии за положението в Кюстендил – и двете във вестник Сега. Това са и единствените публикации с аналитично съдържание за работата на кмета, на фона на хиляди, отчитащи новини за „успехите“. В телевизията пък почти само предаването „Частен случай“ на БНТ прояви известна склонност към разваляне на ореола на славния строител на храмове, разкривайки някой от мътните дейности на общината, които почти не бяха отразени в медийния поток и никак в мейнстрийма.
Да вземем един твърде любопитен пример: вестник Труд, който все още поддържа кореспондент в Кюстендил. Дейността на общината беше редовно и последователно възхвалявана в изданието, а кметът се сдоби с образцови апологии по модела „комсомолски лидер в Работническо дело“ (друг независим вестник от миналото), за каквито и Бойко Борисов би завидял. Изведнъж обаче в края на март вестникът промени редакционната си политика на 180 градуса със статия за демона Паунов, който не пуснал репортера им в общината. Истински скандал – възмути се справедливо Труд – всеки гражданин може да слиза в тази сграда! После последва кратко затишие, новината потъна в дълбините на инфопотока, а вестникът… отново започна предишната си „независима“ възхвала на „успехите“. На какво можем да отдадем тези на пръв поглед необичайни за хора със здрав разсъдък диаметрално противоположни настроения? Очевидно на факта, че
здравият разум започва там,
където свърват парите.
Общината сключва чрез своя отдел за връзки с обществеността договори с определени медии (БНТ отпада, защото там всичко е публично), за да е сигурна, че информацията за дейността й ще достигне до широката публичност, ще стане достояние на гражданското общество, ще бъде достъпна и прозрачна, и… прочее оруелизми, които да кажат по красив и приемлив начин, че кметът плаща с нашите пари (или в най-добрия случай с тези на бизнес партията му), за да ни го представят като ангел, слязъл от небето, в най-важните медии на страната (в.Сега отпада тук). Освен от Труд, за прекрасния нов свят, който се строял под носа ни в града, редовно научаваме от страниците на 24 часа и Стандарт. Винаги свежи новини от Кюстендил можем да чуем в ефира на БТВ и ТВ7 на Бареков, чиято подкрепа за Паунов ще видим и тези дни (на 20-ти, четвъртък) в организирания от телевизията дебат. От телевизия СКАТ пък организират по същото време предизборен концерт в подкрепа на кмета.
А сега да направим един любопитен експеримент: опитайте да намерите нещо за кмета Паунов в опозиционното партийно издание на БСП – вестник Дума. Вероятно там все още няма да има нито дума, или поне почти нищо, камо ли критика и анализ. Кой може да се погрижи за този комфорт, ако не старата приятелка на кмета и най-активен депутат в Парламента Мая Манолова? А не беше ли тя, която се погрижи срещу него да се изправят кандидати на БСП, които явно нямат никакъв шанс – и преди 4 години, и сега?
Контролът върху медиите, дава контрол и върху мненията – а оттам и популярната илюзия за „успехите“ през последния мандат. Още по-досадно е, че общественото мнение се контролира с парите на самото общество, което то заделя за съвсем други неща – та не е ли в това и тайната на харизмата на скъпия ни вожд – министър-председателя? В този ред на мисли става ясно, че въпросът за свободата на словото никога не е стоял на дневен ред. Тези, които притежават властта – най-вече над икономиката – се радват на пълна свобода, в контраст с безгласното огромно мнозинство.
Тогава правилният въпрос за свободата на словото е всъщност дали тя да бъде
частна привилегия на едно могъщо малцинство
или универсално право на всеки човек.
Във всеки случай, това е проблем, свързан със самата организация на медийната индустрия и обземането й от няколко големи групировки. Ние не можем да го разрешим на изборите за местна власт, но ако не го разрешим рискуваме никога да не можем да решаваме каквото и да е, тъй като свободния избор, изисква обективно познаване на условията, при които е направен, т.е. подробна и непредубедена информация. В крайна сметка стигаме до въпроса в какво общество искаме да живеем: такова, което периодично бива мобилизирано да крещи кухи лозунги и в защита на празни програми преди да подпише бюлетина „празен чек“, чрез която някой да се разполага с живота му или такова, в което всеки да има известен контрол върху собствените си дела и тези на общността, в която живее.
Но какво можем да очакваме от идващите избори все пак? Кметът и ГЕРБ са се хванали в най-мръсната компроматна война, която някога е виждал града, чрез вестниците си. Те обаче не казват какво ще стане, когато на балотаж отидат Паунов и кандидатът на БСП – Мая Шишкова, което на този етап е най-вероятният резултат. Още повече, че Мая Шишкова може дори да има преднина на първи тур. При такова развитие на втори тур герберите ще се разтъпчат небрежно и тихомълком до урните и ще подкрепят Паунов, който винаги демонстрира добрите си отношения с Бойко Борисов. След това всички ще заровят томахавките така, сякаш никога не ги е имало. Ние ще си честитим новия кмет от ГЕРБ – стария Петър Паунов и ще слушаме в мейнстрийма за новите му подвизи.
Който контролира медията, контролира мненията – и потенциално печели избори. Само критическата нагласа на населението, превърнато в безгласна публика, и трайно влошаващите се материални условия в града, могат да подрият ефикасността на този закон на пропагандата.
