Докато в България водим безуспешна война с грубите и явни форми на явлението купуване на гласове, в западните развити индустриални общества дебатът отдавна се върти около все по-нарастващата комерсиализация на изборния процес. Най-голямата драма на последните президентски избори в САЩ беше кой от двамата кандидати ще събере повече пари за кампанията си. Обама разби всички досегашни рекорди, след като беше подкрепен от най-могъщите корпорации в света и победи. А как става така, че този с повече пари обикновено печели, при все че в Съединените щати не съществува това, което тук наричаме купуване на гласове?
На помощ идва индустрията за връзки с обществеността, обхващаща няколко други индустрии, като медийната и развлекателната, които да приложат парите на политиците (т.е. техните богати работодатели) така, че да формират правилно общественото мнение. Това, което продаваме на рекламодателите, е време на предразположен човешки мозък, казва Патрик Льо Ле(1) от френската TF1. Сам по себе си човешкият мозък не е предразположен да се връзва на посредствените, шаблонните и безсъдържателни послания на тези, които дават много пари, за да получат много власт, затова той трябва да бъде обработен по възможно най-демократичен начин. В по-бедните общества като нашето тази обработка добива твърде груби форми като кебапчета, поп-фолк концерт или някой лев на ръка.
Но явните форми са само следствие от бедността – онзи, който не притежава достатъчно, за да живее достойно, продава всичко – силата на тялото си, самото тяло, свободата и правата си, включително избирателното. Обаче щом отидем в най-богатото и демократично общество в света – американското – и видим, че и там парите купуват изборите, а участието в тях е невъзможно, ако не можеш да събереш поне $100-200 милиона, тогава проблемът трябва да е доста по-дълбок.
За да го очертаем, ще трябва да се върнем назад към Адам Смит, който вижда с очите си края на феодалната икономика и възникването на новото разменно общество, в което всеки живее, като разменя, или става в известна степен търговец, а самото общество се превръща всъщност в търговско общество(2). На свой ред, обществените отношения се свеждат до търговски отношения, а това се вижда най-добре в най-важните им проявления – изборите, например. Следователно, комерсиализацията им ще се задълбочава с развитието на капиталистическото общество и ще изчезне заедно с него. Обаче ние искаме възможно най-честни избори сега, а не в далечното пожелателно бъдеще.
Затова кюстендилският кмет обещава да направи купуването на гласове невъзможно като накара няколко хиляди души от етническото малцинство да се разходят да гласуват в секции извън квартала им. Струва си човек да отдели няколко минути на критично разсъждение, за да установи, че това просто не може да бъде вярно и евентуално да потърси реалните мотиви.
Преди всичко, посланието на кмета е, че единствено циганите са тези, които продават гласа си. Всеки, който е изял предизборно кебапче на митинг през 90-те, трябва да е наясно, че грубите форми на продаване на глас са присъщи на бедността, а тя е икономическо, а не етническо явление. Тази характерна за расистката култура скрита предпоставка е просто редуциране на големия проблем до срамния факт, че той поразява най-вече малцинствата.
Освен ако кметът не е открил гена на бедността, то тя следва да се третира като заболяване на обществото, а не на негови подгрупи и още по-малко – на индивидите. На тези, на които болеста носи само ползи, е изгодно да я приписват на някакви външни фактори – дошли от Азия цигани, спускащи заповеди руснаци или мечтаещи за нова империя турци. Ние българите сме толкова съвършени “първи европейци”, че когато тази сладка илюзия влезе в конфликт с фактите, заедно с Хегел възкликваме: толкова по-зле за фактите и прехвърляме цялата вина върху някой друг. Впрочем, ясно е, че тези, които продават гласовете си са бедни хора от всички етноси, но тези, които ги купуват, до един са чисти българи, които гледаме всеки ден в медиите. И гласуваме за тях.
На второ място, на идеята на кмета противоречи досегашния опит от прилагането й. На предишните избори във Видин бе предприета същата мярка. А какъв беше резулатът? Тези, чиито гласове са купени, получават огранизиран транспорт до секциите и вероятно повече пари и обещания, за да отбележат правилното квадратче. Значи това е оскъпило процедурата по купуването на гласовете им, но ние искаме да я премахнем, а не да я направим по-скъпа. За целта ще трябва да премахнем причината й – крайната бедност, на която наистина са изложени предимно етнически малцинства, но съществува във всяко от най-богатите общества в света независимо от хомогенността на етническия им състав.
Но как се предполага, че разтурянето на секциите в циганската махала ще лиши лихварите, бароните и насилниците от възможността да упражняват контрол върху вота(3), каквато е заканата? Логиката е, че насилниците не могат да преценят колко гласове ще получат техните политически приятели, които им плащат и не могат да проследят резултатите в съответната секция. Кметът познава добре този механизъм, защото той се използва от партия Лидер (на чиито предизборен щаб Паунов стана председател през 2009), за да контролира изборите в Бобов дол.
Механизмът е описан в статията “Бобов дол – избори по Гьобелс”(4):
Mиньорите са били безцеремонно предупредени да му мислят, ако във всяка секция не бъдат набрани конкретните бройки гласове, спуснати отгоре. За секция 1 например, която обхваща блоковете, населени основно с миньори, работодателят е спуснал план да има 150 бюлетини за “Лидер”…
Началниците на смяна са предупреждавали работниците, че и при непокриване на изборния норматив, всички ще бъдат лишени от така наречения втори плик към заплатата – сума от порядъка на 300-350 лева, безотчетни пари, давани всеки месец към официалната надница, която е около 400 лева.
Това се казва да купиш глас със собствената заплата на работника, върху която дори не го осигуряваш напълно! Лихварите, бароните и насилниците обаче могат да са само цигани, затова работата на партията на кмета в Бобов дол е напълно законна и морална. Там работят предимно българи, т.е. всичко е наред. Какво мисли кметът за това:
Нормално е хората в едно предприятие да гласуват за този, който им дава хляба. Работниците на г-н Ковачки трябва даже да му целуват ръката.(5)
Значи, ако работодателят ти каже, че ще бъдеш уволнен или няма да получиш Белия плик с парите, които той не отчита пред държавата и благодарение на който семейството ти оцелява, ако не гласуваш под строй заедно с роднините си за партията му, това не е купуване на гласове, а трябва да му целунеш ръка. Нима е възможно човек със здрав разум да разсъждава така?
От казаното досега можем да заключим, че въпросната мярка няма да спре купуването на гласове в циганската махала (още по-малко комерсиализацията на изборите) и че кметът, който я предлага, всъщност е привърженик на купуването на гласове, но в една зле прикритата негова форма: корпоративния вот.
Тогава какъв ще бъде резултатът от сливането на 6 ромски секции с 12 български? Просто няма да можем да видим за кого ще гласуват ромите. Ако някой е решил да купува гласове в това най-бедно гето в красивия кюстендилски край, той би бил твърде щастлив да знае, че никой няма да може да разбере, че го е направил.
А кой спечели изборите в циганската махала през 2007г.? На сайта на избирателната комисия http://www.cikmi2007.org/ може да се види, че на втори тур в последните 6 секции (тези в махалата) за настоящия кмет са гласували 824 души срещу 662-ма за основния опонент, т.е. 55% на 45%.
Следователно, ако приемем тезата на кмета, че циганите продават гласа си, притискани от лихвари, мародери и насилници, фактът, че те са гласували предимно за него през 2007 ни казва твърде много. Но на предстоящите избори ние няма да имаме тази ценна информация, защото няма да можем да видим кой е купувал гласове в махалата. И знаем кой е отговорен за това – кметът и опозицията, която го подкрепя(6).
Бележки:
1. Патрик Льо Ле, цитиран в Серж Алими, Новите кучета пазачи, изд.Монд Дипломатик, София, 2008, с.56
2. Адам Смит, Богатството на народите, изд.Рата, София, 2010, с.35
3.Петър Паунов, цитиран в Без изборни секции в ромски квартали, news.bg, 26 август 2011г. [url=http://news.ibox.bg/news/id_1052290155]
4.Божидар Божков, в.Сега, 16 юни 2009г. [url=http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?sid=2009061600040001201]
5.Божидар Божков, Дупница и Кюстендил: Всички за брат Галев!, в.Сега, 1 юли 2009, [url=http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=3774§ionid=5&id=0001201]
6.Манолова подкрепя Паунов да няма секции за изборите в ромския квартал, dariknews.bg, 9 март 2011, [url=http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=680106]
Първа част:
