Идеология versus действителност: един пример

  Задачата на идеологията е чрез изградена стройна система от идеи и представи за същността на света да го измени или по-точно да контролира изменението в рамките на даден интерес – този на идеолозите (т.е. капиталът зад тях) и по необходимост да е в ущърб на всички останали. Да речем, че свещеник обяснява на крепостните селяни, че земетресението не е земетресение, а наказание свише спрямо тях, заради неподчинението пред феодала им. За това той би могъл да приложи неоспорими доказателства: ето феодалният замък седи непокътнат, а колибите на крепостните са сринати, а скромното им имущество изгаря в пожарите, докато те се грижат за господарите си. Това е също така белег и доказателство за вродената греховност на бедните и слабите, откъдето идва и естествената им мизерия.

Как едно рационално същество може да повярва в подобни глупости? Нужна е идеология – първо да се обяви настоящото положение на нещата за вечна и неизменна същност, началото и края на историята, на нейния естествен ход, от който няма път за бягство. Второ, трябва да е пълно с агенти – много повече от тези на Държавна сигурност, – които по възможност наистина да си вярват дотам, че да манипулират това, което непосредствено става пред очите на хората.

Някак си губещото мнозинство никога не е склонно да свикне с естественото си нещастие и затова то никога не бива да знае какво действително се случва, защото ще поиска да промени нещата в своя полза, а това е такава демокрация, каквато никой привилегирован не би допуснал без съпротива. Но понеже настоящата демократична форма изисква поне някаква избирателна активност, да речем поне 1/3 да гласуват, а от тях половината да подрепят дадена политика, е от първостепенно значение колкото се може повече хора да се убедят, че определена идеологическа мярка е в техен интерес, ще е тяхна полза – наистина в едно винаги абстрактно бъдеще – и изобщо е правилният, научен, естествен, неизбежен и т.н. ход на нещата. Накратко, трябва да се произвежда съгласие, което иначе не би съществувало, и това е една от най-големите съвременни индустрии, включваща всички форми на доминиращата култура, но най-вече ежедневната й изява: медиите.

Да вземем днешния (30 август 2011) брой на най-демократичния вестник в България: в.”Сега”. Там намираме статия (http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=10012&sectionid=5&id=0000902) на Експерти от прочутия идеологически институт “Отворено общество”, проводник на политика, която е в унисон с вижданията на могъщите в модерната корпоративна икономика и се подкрепя от правителствата, които са я прегърнали – тя е първи стълб във външната политика на САЩ. Става дума за принципа, че щом си си осигурил доминация на пазара, то няма нищо по-прекрасно от свободата на търговията. Останалите не го разбират и затова ти трябва да им пробуташ за тяхно добро

един свят на “отворени общества”, което означава общества, които се отварят за рентабилни инвестиции. Общества, които са благоприятни за пазарна експанзия… (Чомски, Н., Петата свобода или власт и идеология, С. 2001, с.11)

В статията се цитира някакво митично “изследване на ЕК”, според което “качеството на българското висше образование е ниско”. Излишно е да се питаме дали Експертите посочват точния източник – за да повториш в публичното пространство идеологически правилно съждение не ти трябват никакви източници – всички “знаят” какво имаш предвид и ЕК просто няма как да твърди нещо различно. Обратното – за оборване на парадигмата не биха били достатъчно и най-неопровержими доказателства, докато не се разгърнат заложените в нея противоречия.

Впрочем, Експертите дори не се опитват да доказват каквото и да било, а само се придържат към наукообразна форма, доколкото е възможно, повтарят “всеизвестни истини” от типа “отворени общества” – приватизация, гъвкавост, оптимизация и прочее технически термини, които са евфемизми за да не споменаваме, че целта е да отвържем ръцете на мегакорпорациите, защото хората не разбират колко хубави неща са това.

Затова няма никаква изненада, че на сайта на  ЕК няма публикувано скорошно изследване, а последния документ за висшето образование е от 2010 и съдържа тезиси за интернационализирането му (документите се виждат тук http://ec.europa.eu/education/lifelong-learning-policy/doc1124_en.htm).  Това не пречи на Експертите да ни съобщат, че “заделяните ресури са високи” – т.е. сумата за един студент. Можем да проверим това в последния доклад на Евростат за висшето образование, който е от 2009г. (http://epp.eurostat.ec.europa.eu/cache/ITY_OFFPUB/978-92-9201-033-1/EN/978-92-9201-033-1-EN.PDF). На с.126 в таблица са подредени разходите на всяка държава в ЕС за един студент. България изпреварва с малко само Румъния, но отделя 3 пъти по-малко капитал в сравнение със средното ниво на общността. Ако изключим от него страните от Източна Европа, ще се окаже, че отделяме 4-5 пъти по-малко от развитите страни, които иначе догонваме. На следващата страница в доклада пък четем, че разходите за студент са двойно по-големи в Европа в сравнение с ученик в средното образование. В България е точно обратното. От това можем да заключим, че висшето образование е системно пренебрегвано по отношение на финансирането с цел фалита му – институционален и морален – и вече отдавна напредващата “пълзяща приватизация”.

Ето защо ни трябва Експерт, който да каже, че отделяме напълно достатъчно, но трябват реформи. А какви реформи, Експертът ще ни каже – цялата работа се свежда до това, че “бизнесът остава изолиран от планирането” и агенцията по акредитация.

Ако прегледаме действителните данни можем лесно да заключим, че имаме работа с радикална идеологическа интерпретация на положението във висшето образование, чиято цел е манипулира общественото мнение и да произведе консенсус около точно определени реформи, които облагодетелстват точно когото трябва – бизнесът, ориентиран към краткосрочни печалби и специализирани студенти за еднократна употреба. За целта е привлечен авторитета на ЕК.

Но последната новина на сайта на ЕК относно висшето образование казва точно обратното на това, което й приписват Експертите (от юли 2011 http://europa.eu/rapid/pressReleasesAction.do?reference=IP/11/857&format=HTML&aged=0&language=BG&guiLanguage=fr) – допълнително финансиране за образованието ще създаде нови работни места. Скандал! – обществени инвестиции, отварят заветните работни места. Никой Експерт не би прочел такава еретична новина.

А как да си обясним, че тази новина не достига до ухото на свободните български медии за разлика от пропагандата на идеологически институции? Въпросът за свободата на словото винаги се е свеждал до този за неговата универсалност или по-точно липсата й: ако защитаваме свободата на словото на Експертите, то трябва да ограничим съшата свобода за онези, които се интересуват от действителното състояние на нещата.

До тази статия в същия брой на вестника седи друга, в която Бенджамин Барбър остро критикува жирналистите, че застрашават свободата на слово като дават свобода на словото на пропагандния отдел на либийските бунтовници, които просто казвали каквото им изнася (http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=10012&sectionid=5&id=0001401). За да е пълна тази свобода, трябва да се ограничи свободата на другите и затова за много факти “досега не сме чули обяснение и медиите спряха да питат”.
Барбър критикува за безкритичното публикуване на непроверени факти и заключава:

“Служим на обществото, като съобщаваме единствено това, което знаем и сме потвърдили като достоверно. Това е журналистическата почтеност. Която май вече е изчезнала – не само в Нюз ъф дъ Уърлд и Фокс, а и в останалите електронни медии. Срамота.”

Тези две статии логически не могат да стоят една до друга. Проблемът на всяка идеологическа примка е, че рано или късно задушава жертвата си, чието съществуване се диктува в крайна сметка от обективни явления, а не от нечии приумици. Тогава или въжето трябва да се скъса бързо или да се скъса бавно и мъчително, влачейки някакъв труп. Това е и въпросът пред Европа по отношение на висшето образование – то се финансира почти изцяло от държавните хазни и това финансиране трябва да расте, за да отговори на натиска на САЩ и новите образователни гиганти на изток.

Частните инвестиции в образователната система са определени в същия доклад като “маргинални”(с.128). Значи ако иска да запази и разшири значението си в глобален план, Европа ще увеличава публичните инвестиции в знание и наука. Тогава ще можем да се обърнем назад и да кажем на радетелите за приватизацията им със същата свобода, с която произнасяме присъдата на феодализма:

“Срамота.”

Електоралната карта на Кюстендил I: три предизборни фасади – сянка върху обществото

I

Светлините на Кюстендил от птичи поглед

Да вземем един хипотетичен извънземен наблюдател¹, например от Марс, чиято космическа мисия прави моментна „снимка“ на политическото положение в Кюстендил. Този марсианец не е обременен от личните си икономически интереси на Земята, няма роднини и приятели в политиката, никой не му е обещавал нищо, злоупотребявайки с трайно незадоволените му най-основни потребности, изобщо не е индоктриниран в земните идеологии и го интересуват само събранните емпирични данни за политическия живот в общината. Какво ще види той на снимката си? Три центъра на обществено влияние в града, чиито кандидати за местните избори се (само)определят така:

1. кандидат на гражданската и демократична общност² и настоящ кмет
2. кандидат на БСП – млада, силна и красива³ адвокатка, която ще върне община Кюстендил към живот и младостта в града⁴.
3. кандидат на ГЕРБ – бизнесмен, човек на работата и действието, който ще сложи нещата на тяхната професионална основа⁵

Ако нещо от това ви се струва смислено и реалистично, за вас има два варианта:

1. току що сте паднали от космоса
2. станали сте жертва на политическа кампания/пропаганда

Изключваме случая на хората, които имат определен личен интерес от защитаването на иначе безсмислени положения като гореизброените, защото те обикновено не вярват в модерните фрази, които техните кандидати бълват в медийното пространство. Хубавите приказки за професионалното управление на демократичната общност, която ще върне младостта в града са само фасадни украси (според модата) на реалните интереси, които стоят зад отделните кандидати и за които разбира се не се говори, защото накрая винаги се стига до икономическата им основа, а оттам и до логиката на американския философ Джон Дюи, според когото политиката е сянка, хвърлена върху обществото, от едрия бизнес. Става дума за наистина хубави, но само фрази, чиято връзка в действителността е твърде абстрактна, също като природата им. А всъщност кой се интересува от действителността?

Нашият „паднал от космоса“ гост. В случай че той разполага с моменти снимки на електоралната ситуация в рамките на кампанията от 2007г. и времето след това, той би си помислил, че се е озовал на друга планета по погрешка, ако прочете безкритично информацията, която кандидатите подават през средствата си за „връзки с обществеността“, което в Кюстендил обикновено включва и собствен вестник (с медийния климат ще се занимаем друг път, щом трайно задухат предизборните мусони). Да видим какви „открития“ ще направи марсианецът, щом обобщи информация от по-продължителен период – този пренебрегван от земните медии подход, изглежда е междупланетната практика⁶.

II

Кметът Паунов отделя общински пари за цял екип, които да се грижи да не напуска светлините на прожекторите

Кметът Петър Паунов, който днес се изживява като кандидат на демократичната общност, беше издигнат от шарена партийна коалиция в следния състав: СДС, Атака, ДСБ, ЗНС, ССД, Гергьовден и някаква си Демократическа партия⁷. Разбира се, всички тези партии представляват 1-2 души в града, но това не ги превръща в гражданска общност. По това време той беше член на СДС и се готвеше за епична битка за председателския пост в партията, като беше определен за „човекът на Ковачки“. За негово съжаление вътрешните избори не дадоха правилни резултати: Аз бях единственият кандидат на СДС. Излязох оттам, когато подариха СДС на Костов⁸ – вместо на Ковачки. Тогава Паунов още не бързаше да стане „граждански“ кандидат със задна дата, а оглави предизборния щаб на коалицията на Лидер и Новото време за парламентарните избори. Лидер е партия, създадена за да компенсира провала с овладяването на СДС, спестяваща куп разходи за корпоративно финансиране на всевъзможни политически субекти. Непосредствено преди увличането на кмета в кампанията ситуацията беше съвсем различна – в страхотни отношения съм с Христо Ковачки, но не сме планирали общ политически проект⁹. Планът беше да се превземе отвътре СДС и се провали. После общата партия изплува на дневен ред, но и тя се провали по пътя си към Парламента. Едва тогава изведнъж стана ясно, че кметът не е човекът на Ковачки, а на демократичната общност. И винаги е бил такъв. Отново опциите са две:

1.става въпрос за някаква извънземна демократична общност, непозната на Земята, защото за нея не съществуват опитни данни извън тези, които се произвеждат от един PR-екип, неправилно категоризиран като вестник.

2.Паунов използва различно понятие за „демокрация“ от нашето.

Да разгледаме втория вариант – според класическото определение, демократично е обществото, в което хората участват решително в управлението на собствените си дела и вземат решения свободно на базата на обективната си информираност. Според кметската концепция, демокрация имаме тогава, когато хората предават цялата власт на работодателите си, за да получат плика с месечната надбавка върху заплатите си, за която той не желае да плаща осигуровки. Някой марсианец би възразил, че това е обикновено изнудване, но тук на Земята се приема за нормално и за нещо, за което трябва да ти целуват ръка: Ама какво сте се хванали с Ковачки? Нормално е хората в едно предприятие да гласуват за този, който им дава хляба. Работниците на г-н Ковачки трябва даже да му целуват ръката¹⁰. Работници от всички страни, целунете ръка на вашия работодател, защото освен че се грижи за продуктите на вашия труд, той ви дава и парче от хляба си! Или поне шепа трохи. Ако споделяте класическото виждане за демокрацията, може да ви се стори, че кметът е построил реалния феодализъм в града¹¹.

Строежът на реалния феодализъм не е възможен в политическа среда, в която има опозиция, гражданска и демократична активност. Ето защо първата работа на кмета беше да овладее медийната среда чрез поредица договори (за общинска сметка!) за даване на публичност (според приетия оруелов израз) на работата му. Втората задача беше да се установи механизъм на контрол над общинския съвет чрез система на зависимост. По този начин, скоро след всъпването си в длъжност, Паунов вече можеше да заяви, че няма опозиция, защото всички съветници са в процесите¹². Народът не възприема политкоректните изрази от типа на процесите, а предпочита да казва, че всички са в далаверата. Ето това е една завършена концепция за демократично управление. Остава само онези, които си позволиха дисидентски прояви, да се определят като зеленодрешковци, които мътят яйцата¹³ и да бъдат окончателно маргинализирани. Оказа се, че да се размъти дори водата в блатото на реалния феодализъм никак не е трудно.

III

Марсианският ни наблюдател ще се озадачи и от кандидата на БСП, чиято цел е да върне младостта в града. Това е чудесно и постижимо, но не дава отговор на въпроса откога БСП иска да печели изборите и неин представител да управлява Кюстендил? Добре известно е, че през 2007г. Мая Манолова зле прикрито поддържаше кандидатурата на Паунов, работейки срещу партията си и нейните избиратели, заради общите интереси на двамата „опоненти“(Ама какво сте се хванали с Ковачки?). Нямаме данни, че тя възнамерява да промени тази своя политика, защото сега трябва да играем всички срещу ГЕРБ, за да успеем да вземем властта по места. Затова не се изключва коалирането с други партии или кандидати на демократичната общност¹⁴. Истинският враг е ГЕРБ, защото там обслужват съвсем друг капитал. Едва в края на мандата Манолова бегло и умерено си позволява да критикува общинското самоуправление, което може да означава, че Лидер оттегля подкрепата си от Паунов, заради недостатъчната му сервилност или поради липса на пари за пищна кампания като тази от 2007, но по-вероятно всичко това влиза в категорията на фасадните приказки.

Като награда за предателството си спрямо партията, което доведе до разединението й, Манолова получи председателското място на общинската структура, където един от основните ангажименти, които поела, било обединението на организацията и връщането на доверието на левите симпатизанти¹⁵. Въпросът за обединението засяга бившия кмет Кирил Алексов, който се яви като независим кандидат, щом откри, че партията му няма да го издигне за кампанията през 2007г. От него беше свалено политическото доверие и Иво Атанасов заяви, че по същия начин ще се постъпи с всеки член, който се явява като независим кандидат или подкрепя друга партия¹⁶. Сега обединителят Манолова постави Алексов на избираемо (6-то) място в листата за общински съветници без какъвто и да е коментар или обяснение за 180-градусовия обрат. Един страничен наблюдател би си казал, че в това има известна непоследователност, освен ако не допуснем, че по същия начин ще се постъпи с всеки член, който се явява като независим кандидат, защото е по-добре да стои в твоя двор и да хвърля камъни в чуждия наместо обратното.

В електоралната буря всеки търси тих пристан

Това значи, че БСП в Кюстендил отново не цели да печели избори, а само безпринципно да търгува с влянието си и да вкара няколко заинтересовани лица в ОС, което може да се види и от номер 5 в листата – Иван Андонов. Той също беше независим кандидат преди 4 години с мечта да стане съветник, която не можа да сбъдне и сега си търси нова ракета-носител. Все пак всички съветници могат да участват в процесите. Това, което не можем да очакваме от политиците е да бъдат последователни. На втори тур през 2007г. Андонов подкрепи Паунов, защото той е носител на новото и промяната, с който ще започне едно ново начало в обществено-политическият живот и развитието на града¹⁷. Тогава вятърът духаше в платната на Пауновия кораб, но когато се оказа буря, заплашваща да го потопи, дойде време политическите бежанци да потърсят още едно ново начало в тихия пристан на БСП.

IV

Това, което доведе до разгръщане на противоречията, заложени в модела на реалния феодализъм, не беше повика на демократични промени, а спорът между отделните барони. Паунов искаше да обедини под десницата си цялата десница, като бъде подкрепен на изборите от ГЕРБ. Разбира се, от партията искаха същото, само че без Паунов. Ето защо той разсекрети със закъснение от няколко месеца злоупотребите на герберите около строежите на мостове в общината. Анчев отговори на това като заяви, че просто предизборната кампания е почнала и той е напълно прав – никой не пристъпва към опасния прецедент да разкрива далаверите на другите кандидати, освен ако не е притиснат до стената от електоралните нагласи.

Тогава започва да хапе още по-силно, защото ако опонента влезе в общината през октомври, ще разкрие не по-малки далавери. Ето защо съветниците от ГЕРБ бяха изключени от процесите и изведнъж откриха, че са опозиция, обръщайки предишни свой позиции с главата надолу. Същевременно започнаха вътрешнопартийни процеси по определяне на кандидата за кмет като от петте издигнати номинации беше избрана шестата без никой да разбере как става това. Излишно е да се коментира демократичността на процедурите в тази партия, организирана изключително върху авторитарен принцип.

На пръв поглед изглежда излишно да коментираме сериозно и шестият елемент в номинациите и настоящ кандидат кмет на ГЕРБ. Още с първото си интервю в партийния (напълно назависим!) вестник той развива удивителни положения. Когато има работни места, ще има и работа за хората. Впечатляващо аналитично положение. Да чуем и едно синтетично: този, който работи, получава повече. Този, който работи в Кюстендил, обикновено получава някъде около минималната заплата и се намира около прага на абсолютната бедност, което е много повече от това, което получава онзи, който не работи заради скандалните нива на безработица.

Друго правилно заключение е, че освен развита балнеология, на Кюстендил му трябват и производствени предприятия, защото всички вече знаем в какво състояние са предприятията, които вече не съществуват¹⁸. Ами не съществуват. Всички вече знаем в какво състояние е мина „Осогово“ в долината на р.Бистрица, където директор беше Никола Татарлиев, когато дойде времето да бъде фалирана. Цялата тази странна комбинация от нахалство и виц е обявена за поставяне на нещата на тяхната професионална основа.

Освен хумористична част, интервюто има и идеологическа. От 20 години слушаме как трябва да има „по-малко държава“, за да може бизнесът да не среща пречки в безкрайно мъдрото си професионално управление на икономиката на страната. Днес това просто не е достатъчно: Не само колкото по-малко държава е добре. А също и когато има държава за бизнеса е по-добре. Трябва да има голяма, раздута „социална“ държава, държава на благоденствието, която обаче да е само за бизнеса, за богатите. Тази теза почива на твърде повърхностната илюзия, че ако държавата преразпределя към бизнеса (както най-често прави), това богатство ще се разпростре върху цялото общество. Допускането, което разбива този наистина хубав мит, е че интересите на бизнеса са интереси на цялото общество. Христо Ковачки (какво сте се хванали), малкия местен бизнесмен, една шивачка и домакиня, черешоберачът и последният бедняк имат общи интереси и това са интересите на бизнеса, които ще се осъществят, ако държавата го субсидира – директно, данъчно и както още успее да измисли. В интерес на работниците в Гранит (Виа Апиа) е държавата да се погрижи за техния периодично извършващ фалшиви фалити бизнесмен, за да може да се отърве от задълженията си към тях.

Всеки лесно може да провери тази теория в ежедневната си практика. Отидете при човека, който ви дава хляба и му обяснете, че сте от тези 56% от българите, които пестят от храна (берачите на череши, например), от 60-те %, които не си купуват нови дрехи¹⁹ (вероятно в тях попадат кюстендилските шивачки) – и изобщо, че не сте от онези благословени от съдбата 5-10%, които могат спокойно да потребяват продуктите на съвременното общество, включително бронирани коли, яхти и палати зад високи дувари, които да ги пазят от онези, които идват да им целуват ръка. Обяснете му, че ако ви увеличи заплатата, автоматично ще повиши потреблението, ще разшири вътрешния пазар, ще стимулира икономиката и ще ви направи по-способни да купувате нещата, които той произвежда чрез вас, от което прозлизат само ползи за всички. В случай че нямате друг източник на доходи, проведете този експеримент само мислено като проследите позициите на работодателските организации срещу увеличението на най-ниските заплати.

V

При това положение борбата наесен ще бъде в общи линии между две фракции. Една криво-ляво обединена по люшкащата се ос Манолова-Паунов – групата на „голямата далавера“, представител на доминиращият на местно ниво капитал и една група на „дребната далавера“, тип Анчев, която поради ограничения си светоглед може да най-много да позадигне 2-3 тона нафта от някое училище или да закопае някоя хилядарка под случайно паднал мост – представител на временнио доминиращия на национално ниво капитал. При всички случаи всяко позитивно следствие за жителите на общината от присъствието на тези хора на кметския стол трябва да се разглежда като странично (даже случайно) проявление на основната им дейност (процесите), за която няма да чуем нищо в рамките на т.нар. кампания. В случай че искаме да имаме що годе реалистична картина за непосредствено случващото се около нас, не трябва да се задоволяваме с декоративната словестна украса на тези центрове на влияние, щедро предавана ежедневно от „независимите“ медии, а да се стремим да демаскираме интересите, прикрити зад тях.

Един пример: преди време в града се разрази силна буря, която събори декоративна топола на улицата край реката като я блокира за няколко часа през нощта. На сутринта кметът обяви, че по чудо никой не е пострадал, докато се разхожда край реката посред буря и нощ, а ние не можем да си позволим да рискуваме с блокирането на пътища и със здравето на хората. Ето защо ще орежем тополите край реката – заради хората! Или защото това съвпада с идеята да се използват парите на същите тези хора, за да се унищожи зелената паркова система край реката в централната част на града като се покрие реката, за да се осигурят апетитни имоти за спонсорите на скъпи кампании, както се оказа скоро след това. Този алтруизъм на общинската власт можеше да струва многомилионен заем на гражданите, ако държавата не беше спряла процедурата по съдебен път като изключителен собственик на речните корита – все още неприватизирани.

При това разгръщане на електоралната карта, на която няма място за избирателите, които не са обвързани икономически (не участват в процесите) с никоя от тези фракции, неправилно наричани политически партии или граждански общности, или не са увлечени в темпове или агитки за оплюване или възхваляване на някой от кандидатите (в някой електронен форум на безсилието и безизходицата, естествено прерастващи в агресия), остават около 2 варианта:

1. емигрирайте. По възможност на друга планета – „тука е така“. Над Кюстендил със сигурност прелитат повече космически кораби отколкото инвеститори, за които усилено поддържаме изкуствен „бизнес климат“, за да се чувстват възможно най-комфортно, докато наглеждат дали шивачките от фирмите им не вдигат очи от работа дори за миг или ходят до тоалетна извън определеното за целта време.
2. тъй като сте представител на губещото мнозинство, можете да се възползвате от численото си и юридическо предимство, да намерите хора, които мислят като вас и да принудите общината да изпълнява заповедите ви, каквато е първоначалната й цел, използвайки множеството законово определени форми на натиск. Това е напълно непознато явление в града, но поради съответствието му с класическото определение за демокрация (което не е много популярно, особено сред политическите среди), можем да предположим, че има бъдеще.

И в двата случая подаването на бюлетина през октомври е само едно начало, след което започва реалната политическа дейност, защото и стопирането на космически кораби, и изграждането на истинска демокрация изискват много търпение, усилия и последователност. Както гласи една поговорка на китайците, които са народ с високо историческо съзнание, най-добрият момент да посадиш дърво беше преди 20 години. Следващият най-добър момент е сега.

Демокрация сега.

Демокрация сега

~ ~ ~

Бележки:

1 Да не се бърка с извънземния вестник на кмета „Наблюдател“

2 Гладна кокошка просо сънува:Червените си избраха ГЕРБ за балотаж, Екип на Н, в.Наблюдател, 6 юли 2011, с.2

3 БСП издига “млада, силна и красива” жена за кмет на Кюстендил?, Dariknews.bg, 3 май 2011

4 Мая Шишкова е кандидатът на БСП за кмет на Кюстендил, Dariknews.bg, 2 юли 2011

5 Освен развита балнеология, на Кюстендил му трябват и производствени предприятия, интервю на Мартина Атанасова, в.Кюстендил инфо, 2 юли 2011г., с.9

6 вж. NASA

7 Местни избори 2007, ЦИК, Окончателни резултати

8 Божков, Божидар, Дупница и Кюстендил: Всички за брат Галев!, в.Сега, 1 юли 2009

9 Обретенов, Любен, В Кюстендил двуолюсния модел все още съществува, в.Сега, 23 април 2009

10 Патър Паунов, цит. в Божков, Б., ibid.

11 Божков, Б., ibid.

12 Пак там, думи на Петър Паунов

13 Петър Паунов, цит. в Кметът Петър Паунов за зеленодрешковците, които мътят яйцата, Dariknews.bg, 1 февруари 2011

14 Мая Манолова:БСП няма ресурс да издигне само свои кандидати, dennews.bg, 17 януари 2011

15 Мая Манолова, цит. в Обретенов, Л., ibid.

16 Иво Атанасов, цит. в БСП „отлюспи Кирил Алексов“, Dariknews.bg, 11 септември 2007

17 Иван Андонов, цит. в Коалиция “Заедно за Кюстендил” застана зад П.Паунов, Bulfax, 1 ноември 2007

18 Всички цитати са от в.Кюстендил инфо, интервю на Мартина Атанасова, 2 юли 2011г., с.9

19 56% от българите пестят от храна, в.Сега, 23 ноември 2010

This work is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial-NoDerivs 3.0 Unported License.